Решение № 62 от 24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 503/2011 г.

Решение № 62 от 24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 503/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] - в несъстоятелност срещу Решение № 12 от 10.01.2011 г. по т. д. № 1044/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С това решение въззивният съд е потвърдил Решение № 76 от 18.06.2010 г. по т. д. № 140/2009 г. на Старозагорския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] (н) срещу [фирма] иск с правно основание чл. 647, т. 4 ТЗ. Като е счел, че извършеното от несъстоятелния длъжник плащане по доставки на цимент не съставлява "прехвърляне в собственост на парични средства" и не покрива хипотезата на чл. 647, т. 4 ТЗ, каквото е твърдението на синдика, Апелативният съд е потвърдил първоинстанционния акт. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт и противоречие с материалния закон. Ответниците по касация [фирма] и [фирма] (н), представляван от прокуриста, не изразяват становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на обуславящият въпрос: "Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл. 647, т. 4 ТЗ?". С влязло в сила Решение № 85 от 12.04.2010 г. по т. д. № 139/2009 г. Старозагорският окръжен съд се е произнесъл положително по този въпрос. Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. Жалбата е неоснователна. Синдикът на [фирма] (н) е сезирал Старозагорския окръжен съд в качеството му на съд по несъстоятелността на дружеството с иск с правно основание чл. 647, т. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено в подозрителния период плащане, чрез 5 банкови превода, на задължения към [фирма] е по фактури, материализиращи доставки на цимент. Извършените плащания са в общ размер 12463 лв. Последователно подържаната теза на синдика е, че извършените плащания съставляват прехвърляне в собственост на [фирма] на пари, поради което е приложима хипотезата на чл. 647, т. 4 ТЗ за прогласяване относителната недействителност на прехвърляне на правото на собственост върху тях. Съдилищата са приели, че извършеното плащане на задълженията по договор за продажба не може да бъде квалифицирано като сделка по прехвърляне собственост върху пари и не попада в приложното поле на чл. 647, т. 4 ТЗ. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос произтича от следното: Няма спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина ("Българско вещно право", акад. Л. В.), че парите са особена категория вещи. Те съставляват платежно средство, съдържание на престацията, която едната страна дължи на другата по различни правоотношения. В случая не е налице самостоятелна сделка между страните по делото, чийто предмет е прехвърляне на собствеността върху парите като банкноти или монети с нумизматична, колекционерска, художествена стойност и пр., в който случай би била налице особен вид сделка, при която парите нямат характеристиката на платежно средство. В случая, паричната престация съставлява изпълнение на парично задължение - плащане на цената на доставени стоки. Погасяване на парично задължение, чрез прехвърляне на пари, като видово определени вещи, е нонсенс по смисъла на чл. 647, т. 7 ТЗ, поради което и отговорът на поставения правен въпрос е, че: "Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, не води до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и не се обхваща от хипотезата на чл. 647, т. 4 ТЗ". Отговорът на поставения правен въпрос обуславя и произнасянето по основателността на касационната жалба. Извършвайки плащане в 3-месечния период преди началната дата на неплатежоспособност, за погасяване на задължението по доставката на стоки от страна на [фирма], несъстоятелният длъжник [фирма], не е сключил сделка под режима на чл. 647, т. 4 ТЗ, недействителността на която може да бъде прогласена по реда на чл. 649 ТЗ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 2 предл. 2 вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ, [фирма] (н) ще следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 249.26 лв., подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.,