Определение № 553 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т., подадена чрез адвокат Е. Костадинова, против Определение № 2777/30.09.2024 г., постановено по административно дело № 472/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата им срещу: 1. Виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ от 20.05.2015 г. за обект "Допълващо и основно застрояване към жилищна сграда с обществено обслужващ първи eтаж в УПИ VII-1406, кв. 261 по РП на гр. Русе; 2. Виза за проектиране на инвестиционен проект на УПИ VII-1406, кв. 261 по РП на гр. Русе за обект "Жилищна сграда с обществено-обслужващ първи eтаж и подземни гаражи по указания начин на основание чл. 140, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ и чл. 42, ал. 2 ЗУТ и съгласно Заповед № РД-01-245 от 05.02.2015 г. за ПУП-ПРЗ и РУП", издадени от Главния архитект на Община Русе. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се оспорват правните изводи на съда относно отсъствие на правен интерес от оспорването съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Подадена е втора частна жалба от Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т., чрез адвокат Е. Костадинова, насочена срещу Определение № 3117/31.10.2024 г., постановено по административно дело № 472/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е изменено Определение № 277 от 30.09.2024 г., в частта за разноските, като е намален размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, което оспорващите следва да заплатят на „П. – Ч.“ ЕООД - от 1000 лева на 700 лева. В частната жалба са изложени доводи неправилност на определението, поради което се иска отмяната му. Ответната страна – Главен архитект на Община Русе не изразява становище по частните жалби. От името на „П. – Ч.“ ЕООД чрез процесуален представител се оспорват и двете частни жалби с молба съдебните определения да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частните жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество първата частна жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. срещу процесните две визи, съдът е приел, че е процесуално недопустима, тъй като не се установява имотът на жалбоподателите да е засегнат от тях в някоя от хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1 – 5 ЗУТ. Така постановеното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон. Установено е, че имотът по отношение на който жалбоподателите притежават вещни права се явява съседен спрямо имотът, по отношение на който са издадени визите. В този смисъл, правилно съдът е изследвал наличие на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ, съгласно които непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Видно от заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза е, че с визите не се предвижда промяна във вида, характера и начина на застрояването в имота на оспорващите. Установено е също така, че не се предвижда ново свързано застрояване, което да не е било одобрено съгласно предходния влязъл в сила план и няма промяна на устройствените показатели, които обстоятелства обуславят отсъствие на хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилен е изводът на съда и за липса на останалите предпоставки по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, поради което имота на жалбоподателите не се явява засегнат от издадените визи. Неоснователно е възражението за наличие на основанието по чл. 131, ал.2, т. 2 ЗУТ. По смисъла на § 5, т. 22 ДР ЗУТ, свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. В конкретния случай е установено, че на границата между двата имота е разрешено изграждането на плътна ограда, тоест допълващото застрояване, предмет на визата е предвидено при условията на чл. 42, ал. 2, изр. 2, пр. последно, съгласно което е допустимо калканната стена на допълващата постройка да се долепи до оградата, а не до заварена или бъдеща застройка в съседния имот. В този смисъл, правилно е и заключението на вещото лице, според което ситуирането на допълващото застрояване до плътна ограда, разположена изцяло в имота на възложителя, не представлява „свързано застрояване“ по смисъла на закона. Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и втората частна жалба, насочена срещу определението по чл. 248 ГПК. Определението е допустимо, валидно и правилно. Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Такива са били поискани от заинтересованата страна „П. – Ч.“ ЕООД, поради което съдът ги е присъдил в претендирания и доказан размер. По реда на чл. 248 ГПК законосъобразно решаващият съд е уважил претенцията на оспорващите и е изменил определението в частта за разноските, като е намалил размера на разноските. Възнаграждението е определено под минималния размер за този вид дела, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно. Определения размер съответства на сложността на казуса, обема и качеството на свършената работа и проявената активност на процесуалния представител, поради което съдебното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение