Определение № 289 от 25.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 585/2025 г.

Производството е по чл.43, т.3 от НПК. С Разпореждане от 17.06.2025 г. по НЧХД № 190/ 2025 г. на Председателя на РС Велики Преслав, производството по делото е прекратено и е постановено същото да се изпрати на Върховния касационен съд за упражняване правомощието му по чл.43, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., намери следното: Производството по НЧХД № 190/ 2025г. по описа на РС Велики Преслав е образувано по тъжба, подадена от Н.Н. против Р.Б. за престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. По тъжбата, първоначално подадена пред РС Шумен, е било образувано НЧХД № 966/ 2025г. по описа на същият съд. С Разпореждане от 20.05.2025 г. на Председателя на РС Шумен, по съображения, че съдът на който делото е подсъдно не може да сформира състав за разглеждането му, поради постъпили самоотводи на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение № 251/ 30.05.2025г. на I н.о. на ВКС, по ч.н.д. № 491/25 г. делото е изпратено на РС Велики Преслав, където е образувано като НЧХД № 190/ 2025г. Действащите в РС Велики Преслав съдии също са се отвели, на основание чл.29, ал.2 от НПК, по сходни с изложените от колегите им от РС Шумен съображения. Настоящият касационен състав, след като съобрази, че съдът, на когото делото е изпратено за разглеждане също не може да образува състав, констатира наличието на визираните в чл.43, т.3 от НПК предпоставки за изпращане на същото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Намира за необходимо обаче да отбележи, че основанието с оглед на което всички съдии от състава на РС Велики Преслав са се отвели от разглеждане на делото, е свързано с изразени от тъжителя съмнения в професионализма на магистратите от съдебния район на ОС Шумен и твърденията му, че същите са се произнасяли по други дела, по които същият е бил страна. В същото време, в съобразителната част на постановените самоотводи, съдиите от РС Велики Преслав изрично са отразили позицията си, че не се считат предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, но въпреки това, всеки от тях е счел, че следва да упражни правото си по чл.29, ал.2 от НПК, аргументирайки се със задължението на съда да гарантира убедеността на страните, че делото им ще бъде разгледано от безпристрастен съд. Както ВКС е имал повод да посочи (вж. О№ 2/ 07.01.2019 г. по н.ч.д. № 1213/2018г., ВКС, I н.о.), в това производство, преценката за основателността на причините, обусловили реализираното право на самоотвод по чл. 29, ал.2 от НПК е извън предмета на конкретното произнасяне от касационната инстанция, но упражняването му не следва да е за сметка на възможността въобще да бъде реализирано търсеното правораздаване, нито да позволява толериране на предприети от страните действия в тази посока. При така посоченото по – горе и като констатира наличието на визираните в чл.43, т.3 от НПК предпоставки, настоящият състав на ВКС счете, че делото следва да бъде изпратено на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, а именно на РС Девня, който е в териториална близост и същевременно извън съдебния район на ОС Шумен. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 от НПК, ВКС, IIІ НО,