Определение № 20 от 29.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 122/2013 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. ВКС е сезиран с искане за промяна на местната подсъдност по нохд № 2856/2012 година по описа на Плевенския районен съд, с разпореждане № 44 от 14 януари 2013 година, постановено по делото от председателя на Съда – съдия Д., с което производството пред този съд е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност съдът да образува състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано пред Плевенския районен съд по внесен от Плевенската районна прокуратура обвинителен акт срещу П. Н. Н. за престъпление по чл. 216, ал. 2 от НК. От приложените по делото двадесет и един броя разпореждания на съдиите-докладчици и толкова протоколи за избор на съдия-докладчик се установява, че съдиите от Плевенския районен съд са се отвели от разглеждане на делото при фактически съображения за наличие на колегиални и лични взаимоотношения с роднини на посочения като свидетел по делото Д. Б. (прокурор в ПРП и юрисконсулт в ОД на МВР) и при правно основание по чл. 29, ал. 2 от НПК – с оглед възможността това да породи съмнения в обективността и безпристрастността на съдиите при разглеждане на делото. Без да има възможност да контролира законосъобразността и основателността на направените самоотводи и при положение, че компетентният съд не може да образува състав, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Плевенския окръжен съд, а именно – Районен съд – гр. Ловеч. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение