Определение № 2507 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. Г., чрез адв. Гиргинова, срещу Определение №9/06.01.2026г. по адм. дело №305/2025г. на Административен съд /АС/ - Ямбол, с което е оставена без уважение молбата му да бъде освободен от внасяне на депозит за възнаграждение на вещо лице по назначена експертиза. Релевира възражения за неправилност изводите на съда относно наличие на финансова възможност за внасяне на определената сума. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да стигне до обжалвания резултат, съдът констатирал следното: С Определение № 1593/12.11.2025 г. по адм. д. № 305/2025 г., по искане на страната К. Г., съдът е назначил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като е определил депозит в размер на 800 лева, вносими от същия. Жалбоподателят е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на депозит за СТЕ, тъй като не разполагал със средства. От доказателствата, депозирани от него, във връзка с искането му, съдът установил, че той получава месечно възнаграждение в размер на 1350 лева о, а съпругата му получава 1096,39 лева. Двамата нямат деца под 18 годишна възраст, които да издържат. На 21.08.2025 г. Г. е закупил недвижим имот за сумата от 7 671,20 лв. На 4 юли 2025 г. е получил потребителски кредит от „Обединена българска банка“ АД в размер на 20 000 лв. с месечна погасителната вноска в размер на 236,96 лв. Същият, на 07.02.2025г. и на 03.03.2024г., е взел назаем пари от физическо лице в размер общо на 20000 лв. При тези доказателства, съдът от правна страна приел, че не са налице изискванията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за уважаване искането на Г. да бъде освободен от заплащане на разноските по СТЕ, назначена по негово искане. Доходите му са напълно достатъчни да заплати разноските по воденото съдебно производство, така както е заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител по делото и държавна такса за образуването му. Обжалваното определение е правилно. Г. не е внесъл определения му депозит за изготвяне на СТЕ, а вместо това с две молби е отправил искане да бъде освободен от тези разноски и представил доказателства за неизчерпателно посочените в чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелства, а именно такива за: 1. доходите си и тези на съпругата му; 2.имущественото състояние и наличие на финансови задължения. Въз основа на тези доказателства, правилен е изводът на АС - Ямбол за неоснователност на искането за освобождаване разноски за назначена, по искане на Г. СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства. Анализът на доказателствата представени от Г. обосновава еднозначен извод за неоснователност на искането за осбовождаване от разноските за изготвяне на СТЕ. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което и настоящият състав на Второ отделение на ВАС,