Решение № 714 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, приподписана от юриск. Р. Симеонова срещу решение № 9903/15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2300/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по оспорване от „Варнамед“ ООД – гр. Варна е отменен ревизионен акт(РА) № Р – 03000322006379 – 091 – 001/30.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 198/26.09.2023 г. на директора на посочената по – горе дирекция за установени допълнителни задължения за корпоративен данък за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 66 152,23 лв. и лихви – 22 932,84 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че е доказано реалното извършване на процесните услуги въз основа на единствено представените фактури, вътрешни справки на жалбоподателя и свидетелските показания на негови служители. Твърди се, че не е извършена правилна оценка на доказателствата, като съдът е дал превес на показанията на свидетели, безспорно заинтересовани от изхода на спора, както и на заключенията на експертите, които по същество не установяват извършването на услугите. Според касатора съдът е игнорирал установените факти и обстоятелства при насрещните проверки на процесните доставчици, а именно, че те не разполагат с персонал, активи и ресурси за осъществяване на твърдяната дейност. Подробно в касационната жалба се излагат доводи по отделните доставчици – „Даропа“ ЕООД, „Варнадиин“ ЕООД и „Сервико“ ДЗЗД, като според жалбоподателя в съдебното решение липсват мотиви относно установената липса на капацитет при„Даропа“ ЕООД, както и непредставянето от „Варнадиин“ ЕООД на изисканите му документи при насрещна проверка доказва, че данни за ресурсна обезпеченост, което изключва възможността реално да са извършени услугите. По отношение на „Сервико“ ДЗЗД в касационната жалба се сочи, че представените справки не съдържат конкретика за клиенти, разговори или резултати, а и в тази връзка и съдебно – техническата експертиза изрично признава, че не може да установи кой е създал и провеждал първичните разговори, нито дали твърдените услуги са реално предоставени. По отношение на т. нар. коучинг услуги, формирани от „Голдън вижън 1“ ООД и „Голдън вижън 2“ ООД, в касационната жалба се съдържа оплакване, че реалността на услугите съдът извежда единствено от представените присъствени протоколи, подписани от самия жалбоподател и от фактурите, без да са представени договори с ясно определен предмет, учебни програми, списъци за участие или сертификати. Липсват и данни и доказателства относно факта, че тези дружества или техният управител Х. П. са осъществявали коучинг дейност. Сочи се, че от данъчните декларации на посочените две дружества основният им предмет е счетоводство и одит, а не обучение. В този контекст според касационния жалбоподател акцентът на съда върху факта на плащането изглежда още по – неоправдано и в пълно несъответствие с доказателствата по делото. Подробно в касационната жалба е отделено място На свидетелските показания и е направен извод, че те са вътрешно противоречиви и потвърждават точно обратното: системата е обща и не позволява индивидуализиране на клиенти по доставчици, което е ключов спорен факт. Твърди се и, че възлагането на идентични услуги на външни дружества е не само икономически неоправдано, но и противоречи на обичайната търговска практика, а съдът не е обосновал защо приема, че подобно дублиране на дейност е икономически целесъобразно. За представените писмени доказателства, касаторът отбелязва, че трябва да се отчете, че още в първото по делото съдебно заседание на 30.01.2024 г. процесните договори и протоколи са оспорени като частни документи, съставени за целите на процеса Според касатора тези документи нямат достоверна дата нито вярно съдържание. Същото оспорване се твърди от касатора, че е преповторено в открито заседание на 23.04.2024 г., както и на 17.06.2025 г.като възразява, че в приемателно – предавателните протоколи липсват данни за сериен номер на оборудване, като не е идентифициран конкретния предмет на предаване, а в договорите не се съдържат клаузи за лично осъществяване на услугите от управителите на дружествата и затова не е доказано кой е реално ги е извършил. В касационната жалба се съдържа и оплакване за наличие на несъответствия между процесните договори и издадените фактури, като в договорите е посочено възнаграждение като процент от оборота, без фиксирана сума (чл. 4.1.), а във фактурите са посочени конкретни стойности, несъответстващи на договорената схема. За приемателно – предавателните протоколи се сочи от касатора, че липсата на данни за сериен номер и идентификация на оборудването, ги прави невалидни като доказателство за предаване на реална услуга, а мотиви по отношение на оспорването липсват в съдебното решение. Касаторът излага и твърдения, че единственият аргумент, на който жалбоподателя акцентира е обстоятелството, че тримата собственици на българските дружества „Даропа“ ЕООД, „Варнадиин“ ЕООД и „Сервико“ ДЗЗД знаят перфектно немски език с холандски акцент при положение, че всички работещи български и чуждестранни лица, назначени по трудови правоотношения във „Варнамед“ ООД също знаят немски език, дори едната свидетелка е живяла, учила и завършила в Германия. В тази връзка касаторът твърди и, че в хода на съдебния процес не е доказано, че тримата управители на българските юридически лица са привлекли нови клиенти и създали първоначално тези клиентски профили, защото по делото е доказано от свидетелските показния, че базата данни с клиентските профили са били вече създадени (свидетелката М. в съдебно заседание на 30.01.2024 г.). За представените справки – калкулации, свързани със себестойността на услугата и заплащаната комисионна на„Даропа“ ЕООД, „Сервико“ ДЗЗД и „Варнадиин“ ЕООД според касатора не могат да обосноват действително реализиран оборот, свързан пряко със стойността по фактурите, нито пък могат да се приемат като справки за извършената работа, независимо, че се твърди, че те са извлечени от счетоводните софтуери на дружествата. В касационната жалба са изложени и подробно са анализирани клаузите на договорите, като се твърди, че решението на съда е в противоречие с приложимия материален закон и е немотивирано. Твърди се и за липса на надеждна одитна следа, която да включва и осигуряването на връзка между фактурите и другите търговски документи. Според касатора съдебно – счетоводната и съдебно – техническата експертиза са извършили проверките си именно въз основа на тези същите справки, като са приели данните в тях за автентични и достоверни, без да извършат независима проверка в първичните счетоводни документи на чуждите дружества. С касационната жалба въз основа на посочените оплаквания и развитите аргументи в нея, се иска отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сторените разноски за касационно обжалване. По делото е постъпила молба от 05.12.2025 г. от юриск. Р. Симеонова с характер на писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба „Варнамед“ ООД – гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Е. Сиракова, я оспорва с искане решението като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, както и да се потвърди решението като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и че ревизията е приключила в срок. Според съда РА не страда от пороци, които да водят до нищожност. Изложени са и мотиви, че в хода на съдебното дирене са събрани доказателства, че лицата, издали и подписали заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), заповедта за изменението й, както и РД, и РА са подписани с електронни подписи съобразно чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В обжалваното решение е посочено и, че РД, чиято неразделна част РА, е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал.1 ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. При извършената служебна проверка съдът е отразил в решението си, че приходните органи не са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА. По отношение на материалната законосъобразност на РА съдът е изложил подробни мотиви, съобразени с доказателствата по делото и крайният извод на съда е за незаконосъобразност на акта. Според съда във връзка със сключените от „Варнамед“ ООД договори за кол – център услуги от 06.01.2014 г. с „Coforties,com BV“, от 06.01.2014 г. с „Dutchblue.com BV“, от 01.03.2018 г. с „Комфортис.ком“ ЕООД и от 01.03.2018 г. с „Дъчблу.ком“ ООД като по тях ревизираното дружество е изпълнител за извършване срещу възнаграждение на услуга кол – център с конкретно посочени дейности (отговор на въпроси на клиенти и приемане на рекламации по имейл или телефон); изпращане на факсове, поръчки от уеб – страницата или по телефона; създаване и поддържане на базата данни с клиенти; проверка на поръчките и данните на клиентите; събиране на фактури с падеж на плащане; организиране на продажби по телефона или чрез имейл и др., ежемесечно за неопределен срок. Възнаграждението по договорите е уговорено като съответна част от общо производствените разходи. С допълнителни анекси към посочените договори съдът е отразил в съдебния си акт, че е уговорено фиксирано възнаграждение в размер на 2,36% по договорите с „Coforties,com BV“и „Dutchblue.com BV“, а с „Комфортис.ком“ ЕООД и „Дъчблу.ком“ ООД в размер на 3%. Подробно в решението са описани счетоводните операции, отчитани от „Варнамед“ ООД по сделките с посочените дружества, както и установените факти и обстоятелства в хода на ревизията. Относно събраните в съдебното производство гласни доказателства съдът е обсъдил показанията на М. М., Е. Ц. – служители на „Варнамед“ ООД, както и обяснения е дал и Д. Р.. Свидетелките са обяснили начинът на работа в дружеството за обслужване на клиенти, приемане на поръчки, отразяването в системата NetSuite, в която се съдържа подробна информация за тях, както и изпращането на брошури на клиенти на фирмите, с които работят - „Комфортис.ком“ ЕООД и „Дъчблу.ком“ ООД. е работила предимно на английски и немски език. Съдът е приел, че свидетелката М. е работила най – вече с Р. О. – собственик на „Дъчблу.ком“ ООД и с Д. Ф. с неговата фирма „Сервико“ДЗЗД, които според свидетелката също са работили от вкъщи. По отношение на заплащането им, съдът е посочил въз основа на свидетелските показания, че то е било обвързано с оборота и привлечените нови клиенти, докато свидетелката и останалите, работещи във „Варнамед“ООД са били на постоянна заплата. Свидетелите според съда са описали механизма на работа в дружествата и съдът ги е възприел като достоверни. Относно показанията на Е. Ц., в съдебното решение е отразено, че те са рабоа като асистент маркетинг е помагала за обслужването на клиенти, както и че е ползвала основно в работата си испански и английски език, както и че по време на пандемията е работила от вкъщи, както са работили Р. О., Д. Ф. и Д. И., чиято задача е била да търсят нови клиенти и да предлагат артикулите – медицински консумативи за еднократна и многократна употреба, като те говорили на холандски и немски език без акцент. Според Д. Р. съдът е посочил, че той е работил в ревизираното дружество като асистент, а след това и мениджър „База данни“ във „Варнамед“ ООД, а към момента на показанията му на управляващ директор. Рангов е обяснил, че някои от мениджърите са работили като фирми, а други – като физически лица, като възнагражденията си са получавали в зависимост от броя на извършените продажби и съответната територия. Посочил е пред съда и, че агентите Р. О., Д. Ф. и Д. И. са работили по имейл или по факс, както и че комуникацията между хората, които работят в офиса и в къщи, се е осъществявала по имейл или по скайп. По назначената и изслушана съдебно – техническата и компютърна експертиза, съдът е приел, че от „Варнамед“ ООД е закупена компютърна техника и периферия, предадена на „Даропа“ ЕООД, „Варнадиин“ ЕООД и „Сервико“ ДЗЗД съгласно приемателно- предавателни протоколи, като тази техника е била достатъчна за изпълнение на предмета на договорите, като в тази връзка е налице позоваване от съда на тази експертиза, за да обоснове извода си за реалност на доставките, че е установено от вещото лице съвпадение на цифровите стойности на крайната сума на справките от системата и стойността на фактурите. След направена справка за брой клиенти съдът е посочил констатираното от експерта, че „Даропа“ ЕООД има 3135 клиенти, „Сервико“ ДЗЗД - 386 клиенти и „Варнадиин“ ЕООД – 244 клиенти. Вещото лице по посочената експертиза е приело, че за извършването на работата от дружествата доставчици и използването на съответните програми и системи е необходимо достатъчно наличието на интернет, а телефонните разговори в ЗСХ – системата се регистрирали с времето на извършването им, зададено от сървъра в облака, което не можело да се манипулира. Във връзка с оспорването на това заключение, съдът е допуснал допълнителна експертиза, като в нея е констатирано, че е възможно да се осъществи посочената работа с конкретните трима доставчици по начина, описан в показанията на разпитаните свидетели. За съдебно – счетоводната експертиза съдът е приел, е процесните фактури са осчетоводени от жалбоподателя и включени в дневниците за покупки, като за всеки от доставчиците се е водела аналитичност, даваща възможност за извеждане на справки за него. Експертът е установил и разплащания по доставките. В заключение след обсъждане и преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията на съдебните експертизи, съдът е направил извод за реалност на доставките за услуги с предмет „коул център“. По отношение на доставките на услуги с предмет „коучинг“ (обучение), първостепенният съд е приел, че доставчиците „Голдън вижън 1“ ООД и „Голдън вижън 2“ ООД за всяко обучение към края на месеца и съобразно подписаните присъствени протоколи са издавани фактури, надлежно осчетоводени в счетоводствата на възложителя и дружествата – изпълнители, като дължимите по фактурите суми са платени и са намерили отражение в приходите на посочените две дружества. Съдът е приел за основателно и доказано, че извършените от „Варнамед“ ООД разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗКПО, тъй като фактурите отразяват вярно описаните в тях стопански операции, отчетени са и в счетоводството му, поради което е счел, че не е следвало приходните органи да увеличават декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за отчетната 2017 г. Затова като е приел РА за незаконосъобразен, решаващият съд го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него ревизионен акт не е нищожен, тъй като е издаден от органи по приходите, в кръга на техните правомощия съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Обосновани са и изводите в обжалваното решение, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи съобразно разпоредбите на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, както и че РА е издаден в изискуемата от закона писмена форма съгласно чл. 120, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Относно материалната законосъобразност на РА обосновани с доказателствата са изводите на съда, обусловили правният резултат по делото, че той е незаконосъобразен. Не се спори по делото, че „Варнамед“ ООД извършва дейност по телефонни центрове за услуги, т.е. чрез телефонни обаждания, т. нар Call центрове. Именно с оглед на извършваната от дружеството дейност, то е сключило договори за кол- център услуги от 06.01.2014 г. с „Coforties,com BV“, от 06.01.2014 г. с „Dutchblue.com BV“, от 01.03.2018 г. с „Комфортис.ком“ ЕООД и от 01.03.2018 г. с „Дъчблу.ком“ ООД. По тези договори ревизираното дружество е изпълнител, а посочените дружества възложители по услуги „кол – център“. Съдът подробно е анализирал договорите и техните основни клаузи, които освен предмет на договорите, е посочил, че е уговорено възнаграждение в размер на разходите за труд и осигуровки на персонала, като част от общо производствените разходи, а впоследствие с анекси към същите договори е променено възнаграждението и то е определено в размер на 2,36 % по договорите с Dutchblue.com BV“, и „Комфортис.ком“ ЕООД и 3 % по договорите с „Комфортис.ком“ ЕООД и .„Дъчблу.ком“ ООД от общо посочените разходи по – горе. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е икономически обосновано "Варнамед" ООД да сключва договори с чуждестранни дружества, които имат същия предмет на дейност, тъй като от една страна е налице свобода на договарянето и това е преценка само и единствено на съответните съконтархенти, а от друга страна изложеното от касатора е предположение, а не е въз основа на обективни данни и анализ на доказателствата. Безспорно е установено по делото, че „Варнамед“ ООД е сключил договори в качеството му на възложител с „Даропа“ ООД, „Варнадиин“ ЕООД и „Сервико“ ДЗЗД, а те в качеството им на изпълнители с предмет на договорите услуги, тип „кол – център“ (предмет на фактурите са „телефонни обаждания“). Във връзка с тези договори съдът правилно е преценил свидетелските показания на разпитани служители, работещи във "Варнамед“ ООД, които подробно са установили механизма на работа в дружеството, респ. извършване на услуги от управителите и еднолични собственици на „Даропа“ ЕООД Р. О. и на „Сервико“ ДЗЗД Д. Ф.. По този начин са опровергани констатациите на приходните органи, че тези дружества – изпълнители на процесните услуги не са извършители на услугите, които са фактурирани на ревизираното дружество поради липсата на персонал. Посочените физически лица - извършители на услугите са осъществили услугите по намиране на клиенти – входящи обаждания, поддържане интереса на клиентите в услугите и продуктите, които са били предлагани от компанията, осигуряване на обратна връзка с клиентите, осигуряване на рекламни брошури и информационни пакети на предоставяне на продукти и услуги, организиране на регистрирането на кореспонденцията, която е водена с клиентите. Свидетелите, които са разпитани в съдебното заседание на 30.01.2024 г. изрично са посочили, че са били в непрекъсната кореспонденция с Р. О. и Д. Ф., като М. М. и Е. Ц. са работили на длъжност „обслужващи клиенти“, като са получавали за обработка поръчките на привлечените от О. и Ф. клиенти. Освен това свидетелите са установили, че изпращането от посочените лица на поръчки от клиенти, са ги вкарвали в системата „NetSuite“, както и са разговаряли с намерените клиенти и по отношение на извършени от тях рекламации или други проблеми с поръчките. Пояснено е от свидетелките, че системата е “NetSuite“и в нея са се обработвали поръчките, а телефонните обаждания са в ЗСХ (call sistems), като отделно са получавали и имейли по Skype и Outlook,като са разяснили, че почти всички служители на дружеството са имали достъп до системата “NetSuite“. Тези показания, обсъдени с установеното от съдебно – техническата и компютърна експертиза правилно са обусловили съда да приеме, че процесните услуги са действително осъществени, т.е. ревизираното дружество е отчело документално обосновани разходи, които са осчетоводени. Вещото лице по тази експертиза е установило, че на дружествата – изпълнители „Варнамед“ ООД е предоставила компютри, лаптопи, монитори и принтери, кабели, мишки, адаптери и слушалки с микрофон, с които Р. О. и Д. Ф. са работили от вкъщи. Вещото лице се е позовало на представените от ревизирания субект приемателно - предавателни протоколи за закупуването на посочената техника и предоставянето им на цитираните по – горе дружества – изпълнители по процесните услуги чрез техните управители. В писмени обяснения на управителя на „Варнамед“ ООД е пояснено на ревизиращите органи по какъв начин са извършвани услугите, както и са представени справки за всички входящи и изходящи обаждания към клиенти, които двете чуждестранни физически лица са намерили, а това се потвърждава и от свидетелските показания. При съвпадение му показанията на свидетелите и на съдебно - техническата и компютърна експертиза, се опровергават изводите на касатора, че свидетелите са заинтересовани, тъй като са служители на ревизирания субект. В тази връзка правилно се сочи от процесуалния представител на ответника по касация в депозирания по делото писмен отговор решение по дело С - 324/11 на СЕС, което преиема, че липсата на доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не трябва да се вменява в тежест на получателя по доставките да доказва този факт, освен ако не се установи, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама или злоупотреба. В процесния случай такова доказване не е осъществено от приходните органи нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Същото се приема и в други решения на СЕС по дела С - 80/11 и С - 142/ 11, както и в С - 18/13 и въпреки, че те се отнасят до правото на данъчен кредит за косвен данък - ДДС, в случая макар ревизията да е установила задължения за корпоративен данък поради документално необосновани разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, то изследването и от приходните органи, и от съда касае реалността на доставките на процесните услуги, което е относимо и към документалната обснованост на осъществените от ревизираното дружество разходи по тези доставки. От съдебно – техническата и компютърна експертиза съдът правилно е анализирал системите, с които ревизираното дружество и посочените изпълнители са използвали за дейността си, а именно:“NetSuite“ е облачна система, която представлява цялостен софтуер за планиране ресурсите на предприятието, а ЗСХ е системата за телефонни обаждания. Според експерта при извършената от него проверка е установено, че са налични и запазени комуникациите по имейлите в посочената облачна система, поради което вещото лице евключило в заключението си отделни графични изображения, от които се установява, че Р. О. и Д. Ф. наистина са извършили посочената от съда работа по осъществените от тях входящи и изходящи обаждания с клиенти, поради което и вещото лице е показало техните данни и снимки на посочените изображения. Правилно съдът е отразил в решението си, че вещото лице е установило съвпадение на цифровите стойности на крайните суми по справките в системата и стойността, която е отразена в издадените фактури. Установено е също така в заключението, че телефонните разговори в системата ЗСХ, която е проверил експерта са регистрирани телефонни разговори, както следва: „Даропа“ ЕООД – 3135 бр. разговори с клиенти; „Сервико“ ДЗЗД – 386 бр. и „Варнадиин“ ЕООД – 244 бр. В тази връзка правилно съдът е възприел като компетентна тази експертиза, както и че вещото лице при разпита му в съдебно заседание на 23.04.2024 г. е обяснило, че е установил действително проведени разговори, водени от Р. О., както и че телефонните разговори в ЗСХ системата се регистрират с времето на извършването им, което го дава сървъра в облака, което време не може да бъде манипулирано. В допълнителното заключение на съдебно – техническата и компютърна експертиза по искане на дружеството – жалбоподател вещото лице е посочило, че е възможно да се осъществи посочената работа с конкретните доставчици така, както са установени със свидетелските показания, като експертът е установил голямо количество информация, която кореспондира с описаните от свидетелите методи на работа с дружествата – доставчици на услугите „Даропа“ ЕООД, „Варнадиин“ ЕООД и „Сервико“ ДЗЗД. Конкретно вещото лице е посочило също, че извършило проверка на 4500 страници обем от обобщени данни, за които счита, че е неоправдано тяхното разпечатване, както и е уточнено в експертизата, че 3 екземпляра по 4500 листове, се равняват на 13500 листове, което по ценоразпис на фирмите за разпечатване струва над 1 000 лв. В тази връзка вещото лице е посочило, че прилага в електронен носител информацията, записана в папка „Експертиза 2“. Видно от съдебно – счетоводната експертиза, процесните фактури са осчетоводени и включени в дневниците за покупки, като за всеки един от доставчиците се води аналитичност, от която се доказва възможност за извеждане на справки за съответния доставчик. Посочено е в експертизата, че услугите – предмет на доставките от посочените по – горе доставчици са използвани за последващи доставки на услуги извън територията на страната към „Coforties,com BV“ и „Dutchblue.com BV“, като съпоставимостта е посочена в Приложение 4 към експертизата. По оспорването на представените писмени доказателства - договори, анекси към тях, справки за входящи и изходящи обаждания за клиентски поръчки, съдът е дал възможност след първото съдебно заседание, когато са оспорени – 30.01.2024 г. от процесуалния представител на ответната дирекция, да се конкретизира това оспорване, но в молба от 08.02.2024 г.и в съдебното заседание категорично е заявено, че не се оспорва автентичността на тези доказателства, а тяхното съдържание (вярност). В разпоредбата на чл. 180 ГПК изрично е прието, че частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията в тях, са направени от тези лица. Освен това за разлика от официалните документи, които имат материална доказателствена сила, частните имат само формална такава. Затова законодателят в чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК е предвидил оспорване на истинността на документ, което означава, че по този ред не може да се оспорва съдържанието му, а само неговата автентичност. При така направеното искане от приходната администрация с изрично пояснение, че не се оспорва автентичността на посочените доказателства, които са частни документи, не може да се открива производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК. При така установеното решаващият съд не е открил такова производство по оспорване на тези документи. Въпреки това при наличието на процесуалната активност на жалбоподателя в първоинстанционното производство и с оглед изложеното по – горе и по искания именно на жалбоподателя решаващият съд е допуснал и разпитал свидетели и е назначил експертизи – съдебно – техническа и компютърна и съдебно – счетоводна експертиза и въз основа на тях е изградил мотивите на решението си, които са обусловили и крайният му правен извод. При така изложеното законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че процесните доставки са реално осъществени, поради което разходът, който е отчетен от ревизираното дружество е документално обоснован, поради което правилно съдът е приел, че не е следвало с РА да се увеличава счетоводният финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл.10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Относно доставките от „Голдън вижън1“ ЕООД и „Голдън вижън 2“ ЕООД по доставките на услуги „коучинг“ (обучения) законосъобразни са направените правни изводи в обжалваното решение. Наличието на доказателства за тези обучения чрез представени присъствени протоколи, двустранно подписани и програмата на обучението, както и отчитане на разходи по тези услуги, е достатъчно да се обоснова реалността им. При неуспешно оспорване от страна на приходната администрация на тези писмени доказателства и при наличието на свидетелски показания на М. М. и Е. Ц. за процесните обучения онлайн, констатациите на приходните органи, обусловили начислението на корпоративен данък на основание чл. 26, т.2 във връзка с чл. 10, ал.1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО представляват предположения, което е недопустимо. Правилно съдът е обсъдил представената по делото диплома от УНСС на лектора на обученията Х. П. и от нея се установява, че той е придобил магистърска степен по специалност „Маркетинг“, което опровергава твърдяното от ревизиращите органи, че същият не е имал съответното образование, което да му позволява да води обучителни курсове в областта на рекламата и продажбата на стоки. Липсата на сертификати от проведените обучения, правилно съдът е приел, че такива се издават по искане на възложителя и след като не са поискани от него, от неиздаването им не се опорочават проведените обучения. В касационната жалба не са изтъкнати конкретни оплаквания относно коучинг – услугите, поради с оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че и те са реално извършени и отчетените разходи от ревизираното дружество са документално обосновани. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените пороци на решението в касационната жалба, поради което същото като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението и в частта за разноските с оглед изхода на спора и правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК въпреки искането на приходната администрация, обосновавайки че събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и изслушаните заключения на съдебните експертизи не водят до установяване на факти и обстоятелства относно дейността на ревизираното дружество, които да са различни от твърдените от него в хода на ревизията, поради което като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК, съдът е постановил правилно решение и в частта за разноските. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а с оглед направеното искане от ответника по касация чрез адв. Е. Сиракова, на „Варнамед“ ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 9 228 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение