Определение № 1113 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 17369/14.10.2024 г. на В. К. Н. за изменение на определение № 4326/30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2622/2024 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените в полза на Ц. С. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лeва в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, като се моли същите да бъдат намалени до размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г./. Ответникът по молбата – Д. Н. Н., чрез адвокат Б. Б., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за основателност на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като моли същата да бъде уважена. Ответникът по молбата - Ц. С. Ц., чрез адвокат В. А., в отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, твърди, че не са налице основанията за изменение на определението в частта за разноски, съответно молба по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото по-горе определение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по чл. 307 ГПК, е оставена без разглеждане молба вх. № 260171/23.05.2024 г., подадена от В. К. Н., [населено място], за отмяна на решение № 143/10.06.2019 г. по гр. д. № 265/2016 г. на Районен съд-Ботевград и решение № 271/19.07.2022 г. по гр. д. № 550/2021 г. на Софийски окръжен съд. В отговора на молбата за отмяна ответникът по същата – Ц. Ц., е направил искане за присъждане на разноски за производството по отмяна, като е представил договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г., в който изрично е посочено, че уговореният адвокатски хонорар от 2000 лева е заплатен в брой. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция или при подаване на молба за отмяна по чл. 303 ГПК или чл. 304 ГПК, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съобразно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г./ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство, като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката на основателността на претенцията. В конкретния случай предмет на делото е молба за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение по допускане на делба на основание чл.304 ГПК. С влязлото в сила определение настоящият състав е приел молбата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. То е за организиране защитата на ответника срещу молбата за отмяна на вече влязло в сила съдебно решение и искане за преразглеждане на приключилия правен спор. От процесулния представител на ответника е изготвен подробен писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. При преценката дали е прекомерно възнаграждението следва да се вземат предвид извънинстанционният характер на производството по чл.307 ГПК, правната и фактическа сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 9, ал. 4, изр. второ вр. с чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ред. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г./, съгласно които за изготвяне отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1500 лева. С оглед изложеното и при съобразяване на материалния интерес, вида на спора, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че посоченото адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.