Определение № 7712 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Гълъбова, срещу определение № 17199 от 20.05.2025 г. по адм. дело № 5228/2025г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-2120-1/28.04.2025 г., издадена от и.д.началник на Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Североизточна България“. С доводи за неправилно прилагане нормата на чл.166 ,ал.4 и ал.2 от АПК към фактическата обстановка по делото се претендира отмяна на определението със законните последици. Ответникът и.д.началник на Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Североизточна България“, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на дружеството- частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-2120-1/28.04.2025 г., издадена от и.д.началник на Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Североизточна България“, с която на основание чл. 199б, ал. 1 и ал. 2 от Закон за водите във вр. със заповед № 2010-220/16.04.2025 г. и разпореждане от 07.04.2025 г. на прокурор Владислава Панайотова при Районна прокуратура – гр. Варна по пр.пр. № 1641/2025 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Варна, е разпоредено водохранилището на язовир „Елешница“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 78519.600.356, 78519.600.357, 78519.600.355, 78519.600.358, 78519.600.360 по КККР на землището на с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна и имот с идентификатор 20599.13.47 по КККР на землището на с. Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, да бъде изпразнено напълно до привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в състояние, отговарящо на техническите норми, описани в мотивната част. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима нормата на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, тъй като процесната заповед е с правно основание чл. 199б, ал. 1 и ал. 2 от Закон за водите и съгласно изричната разпоредба на 199б, ал. 8 от Закон за водите оспорването й по съдебен ред не спира нейното изпълнение, т.е. предвидена е възможност съдът да спре предварителното изпълнение, което е по силата на закона, който презумира наличието на основанията по чл.60, ал.1 АПК. Прието е също, че жалбоподателят не представя доказателства за значителна и трудно поправима вреда от предварителното изпълнение по смисъла на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, които да сочат на такъв значим частен интерес, който да бъде противопоставен на обществения и да му се даден превест. Взето е предвид и обстоятелството, че състоянието на язовир „Елешница“ е критично, а от страна на жалбоподателя до момента на извършената проверка на 15.04.2025 г не са предприети действия за неговата поддръжка и рехабилитация, което сочи на реална заплаха за живота и здравето на хората. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 199б, ал. 1 и ал. 2 от Закон за водите, поради което предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона и оспорването няма суспензивен ефект - 199б, ал. 8 от Закон за водите. Законът за водите не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, която дава възможност за спиране на предварителното изпълнение при безспорна установеност за настъпване на евентуални „значителни или трудно поправими вреди“ и настъпване на нови обстоятелства. В случая не се сочат нови обстоятелства, а представените доказателства за сключени договори за доставка на вода за поливна и производствена дейност, които касаят права на трети лица, не обосновават основателност на искането за спиране, тъй като жалбоподателят се позовава единствено на вредите от източване на язовира, които са пряка последица от изпълнението на заповедта, а не от допуснатото предварително изпълнение. Безспорните неудобства за адресата на процесната заповед от изпълнение на наложената ПАМ не попадат в приложното поле на чл.166,ал. 4 във вр.с ал.2 АПК. Те са последица от вмененото за адресата на заповедта задължение, което освен това е последица от неизпълнение на задържението на „Напоителни системи“ ЕАД за поддържане на язовира и прилежащите му съоръжения в нормативно определеното и описано в заповедта техническо състояние. Безспорно е установено, че язовира е в първа висока степен на потенциална опасност като голям язовир по смисъла на чл.141а от Закона за водите, поради което съставлява реална опасност за човешкия живот и здраве в голяма заливаема зона, а също за елементите на техническата инфраструктура в близост. Следователно претендираните от жалбоподателя финансови вреди не са противопоставими и приоритетни по отношение на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в 199б, ал. 8 от Закон за водите изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение