Определение № 2320 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9437 от 20.08.2025 г., подадена от И. Г. Д. чрез адв. Г. против определение № 823 от 05.08.2025 г., постановено по в.гр.д № 390/2025 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е допълнено постановеното по делото решение № 273 от 13.06.2025 г. в частта за разноските като в полза на Община Иваново са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв. за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството само, ако не е дал повод за предявяване на иска. Насрещната страна възразява, че жалбата е неоснователна. Настоящият състав намира жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Съображенията са следните: Въззивният съд е приел, че при прекратяване на производството ответникът има право на разноски. В случая той е представляван от юрисконсулт и размерът на дължимото възнаграждение е определен в ЗПП, а заявената претенция по 150 лева за всяка инстанция е в рамките на предвиденото в закона. Определението е правилно. Налице е хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на направените от ответника разноски, тъй като производството по предявения иск за отстраняване на допуснати непълноти и грешки при одобряване на кадастралната карта за имота е прекратено. В тази хипотеза не е от значение обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като правилото на чл.78, ал.2 ГПК се отнася до направените от ищеца разноски, които не се възлагат на ответника дори при уважаване на иска при посочените в нормата условия. В случая въззивният съд е присъдил направените от ответника разноски, които му се дължат поради прекратяване на производството, образувано по инициатива на ищеца. По изложените съображения настоящият състав на ВКС