Определение № 261 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 973/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. С. срещу определение № 285 от 1.10.2014 г, постановено по гр.дело № 3126/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на М. Г. романски за отмяна на определение № 547/16.9.2013 г по ч.гр.дело № 4196/13 г на ВКС, трето ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 4796/13.3.2013 г по в. ч.гр.дело № 3141/13 г на СГС. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Твърди се наличието на основанията по чл.303 ал.1 т.5 и чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и се иска отмяна на определението по чл.274 ал.3 от ГПК и постановяване на съдебен акт по същество, с който ВКС се произнесе по основателността на молбата за отмяна. Ответницата по частната жалба Т. Г. Р. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Д. Г..Подържа, че определението, чиято отмяна се иска е такова по чл.274 ал.3 от ГПК и с него както и с това по чл.288 от ГПК съдът се произнася по допустимостта на касационното обжалване, поради което макар и необжалваемо то не формира сила на присъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Производството по гр.дело № 3126/2014 г по описа на ВКС, Четвърто ГО е образувано по молба на М. Г. Р. за отмяна на определение № 547/16.9.2013 г по ч.гр.дело № 4196/13 г на ВКС, ГК, Трето ГО, с което в производство по чл.274 ал.3 от ГПК не е допуснато касационно обжалване на определението по в.ч. гр. дело № 3141/13 г на СГС.С въззивното определение е потвърдено това на СРС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а оплакванията в частната жалба са неоснователни.На отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо.Определението, с което не е допуснато касационно обжалване не формира сила на присъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот и не препятства възможността в друг допустим исков процес молителят да предяви правата си по съдебен ред.Определенията по чл.288 ГПК и по чл.274 ал.3 от ГПК не подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.303 и сл от ГПК, тъй като не са от категорията на тези, с които се разрешава материално правен спор по същество.Определението по чл.274 ал.3 от ГПК съдържа единствено отговор за процесуално правен въпрос и няма отношение към материалното правоотношение между страните.Предвид изложеното законосъобразни са изводите на тричленния състав постановил обжалваното определение, а същото като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО