Определение № 5035 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3748/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. Н. А. чрез пълномощник адв. Джонев, против определение № 11315/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 3439/2026 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт като неправилен поради противоречие със закона, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото на съда със задължителни указания за разглеждане по същество на жалбата и искането за спиране на изпълнението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кмета на Столична община район "Надежда", редовно уведомен. В постъпилото в срока на чл. 232 от АПК, чрез процесуален представител юрк. Калчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение приема частната жалба за допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд - София – град /АССГ/ е оставил без разглеждане жалбата на С. Н. А. с искане за спиране на предприетите действия от орган по изпълнението – кмета на Столична община район "Надежда", за изпълнение на влязлата в сила Заповед № РНД20-РД56-245/30.09.2020 г. издадена от кмета на район "Надежда", обективирана в - писмо №РНД25-ГР94-1218/24/ от 16.03.2026 г. на секретаря на район „Надежда“, Столична община. Със същото определение прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административния съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното писмо представлява покана за доброволно изпълнение и не подлежи на съдебен контрол. Същата е част от изпълнителното производство, но няма самостоятелно действие, а е предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Съдът е приел, че писмото не представлява постановление или действие на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, което да подлежи на оспорване. Установено, е че със същото не се създават права и задължения и не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, а има уведомителен характер. Тъй като с това писмо същият е уведомен, че има възможността да изпълни доброволно възникналото задължение в определен срок и указва последиците от неизпълнението. Въз основа на което административния съд е приел, че поради липсата на подлежащо на оспорване постановление или действие на орган по изпълнението, респективно липса на правен интерес от оспорване е приел, че са налице основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По отношение на направеното искане за спиране на изпълнението на горепосоченото писмо, съдът е приел, че предвид изхода на спора същото се явява без предмет и е оставено без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Неоснователен е довода на частният жалбоподател, че оспорения съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. В оспореното в първоинстанционното производство писмо е посочено, че във връзка с изтекъл договор за наем и влязло в сила съдебно решение, е указано да се освободи доброволно общинското жилище, находящо се в гр. София, район "Надежда", [жк], [адрес]. С покана за доброволно изпълнение № №РНД25-ГР94-1218/1/ от 28.05.2025 г., подписана от кмета на район „Надежда“, е предоставен 14 дневен срок за освобождаване на имота и е отправено предупреждение за предприемане на действия по принудително изпълнение в случай, че жилището не бъде доброволно освободено в указания срок. В писмото изрично е указано, че при неизпълнение районната администрация ще предприеме принудителни действия. С Констативен протокол № РНД25-ГР94-1218/3/ от 17.06.2025 г. при извършване на проверка, с цел връчване на Поканата за доброволно изпълнение, служители на районната администрация са установили, че С. А. извършва основни ремонтни дейности в общинското жилище без да уведоми или иска съгласието на район „Надежда“, Столична община. С писмо № РНД25-ГР94-1218/24/ от 16.03.2026 г. на секретаря на район „Надежда“, Столична община длъжникът е уведомен, че предвид влязлата в сила заповед № РНД20-РД56-245/30.09.2020 г. на кмета на район „Надежда“, Столична община, изпратената Покана за доброволно изпълнение № №РНД25-ГР94-1218/1/ от 28.05.2025 г. и липсата на доброволно изпълнение в определения срок, на 24.03.2026 г. ще се извърши принудително изземване на общинския имот. Правилен е изводът на съда, че процесното писмо има характер на покана за доброволно изпълнение и същото е с уведомителен характер и следва да се счита второ по ред такова. С писмото настоящия частен жалбоподател е бил поканен доброволно да изпълни задълженията си, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт и изтекъл договор за наем. Поканата за доброволно изпълнение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Тя не попада сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението по отношение на които е допустим съдебен контрол. С нейното връчване не се създават права или задължения или се засягат правата и законните интереси на адресатите й. Поканата за доброволно изпълнение цели единствено да предупреди длъжника, че ще се пристъпи към принудително изпълнение, ако той не изпълни доброволно задълженията си в посочения срок, поради което поканата за доброволно изпълнение предхожда изпълнителните действия, но не е действие по смисъла на чл. 294 АПК. Други действия на органа по изпълнението не се сочат от жалбоподателя, поради което оспорването като лишено от предмет, както и при липса на правен интерес правилно е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В същия смисъл е и съдебна практика на ВАС. Следва да бъде добавено също, че принудителното изпълнение ще се реализира в случая чрез извършване на въвод във владение в процесиня имот на взискателя Столичната община по чл. 522, ал. 1 от ГПК, посредством принудителното отстраняване на длъжника от имота със съответни фактически действия, съобразени с конкретното положение. Отстраняването по този ред подлежи на обжалване от длъжника, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 288, ал. 1 от АПК. Самото насрочване на дата за изземване на имота обаче не е сред действията, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 288, ал. 1 от АПК, а изпълнително действие - отстраяване на длъжника от имота, все още не е извършено към датата на депозиране на жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство. Насрочването на дата и час за принудително изземване е израз на задължението на органа по изпълнение да уведоми на длъжника, преди пристъпването към принудителното му извеждане от имота. Уведомяването на длъжника, преди извършване на самото действие, е една от предпоставките за законосъобразност на самото изпълнително действие - отстраняването на длъжника от имота, която следва да бъде проверена при неговото оспорване. За да може да бъде оспорено изпълнителното действие - отстраняване на длъжника от имота, то следва вече да е извършено, а в случая не е. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответната страна е представлявана в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмен отговор по частната жалба и на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община район "Надежда", юридическото лице, в чиято структура е административният орган - ответник по делото, сумата 100 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение