Определение № 797 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 721/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Б. П., Г. Б. С., М. Б. С. и М. Б. С. против определение от 09.05.2012г. по гр.д.№1034/2006г. на ГС София, за изменение на решение по същото дело в частта му относно разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на процесуалния закон, като се поддържа, че след приключване на делото в съответната инстанция страната с молба са поискали решението да бъде обезсилено поради отказ от иска. Ответникът Българска академия на науките, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С решение от 31.03.2011г. по гр.д.№1034/2006г. ГС София, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от частните жалбоподатели иск с правно основание чл.108 ЗС. С молба от 12.04.2012г. г. Б., чрез процесуалния си представител, е поискала да й бъдат присъдени направените по делото разноски. С определение от 12.05.2012г. по гр.д.№137/2012г., І г.о., ВКС е прекратил образуваното пред него производство по молбата на Б. и е изпратил делото на ГС София за произнасяне по нея по реда на чл.192 ГПК/отм./. В изпълнение на дадените указания с обжалваното определение ГС София е изменил решението си в частта му досежно разноските и е осъдил всеки един от частните жалбоподатели да заплати такива на Б. в размер на по 348 лева, тъй като искане за това е било направено своевременно още преди постановяване на решението. С оглед данните по делото Върховният касациожнен съд, ІV г.о. намира, че въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките по чл.192, ал.4 ГПК/отм./ за изменени на решението в частта за разноските. Искането за разноски е било заявено до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция и разноските са били доказани в същия срок. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, за това че определението е неправилно, тъй като те с молба от 31.05.2011г. са направили отказ от иска на основание чл.233 ГПК, поискали са обезсилване на решението и прекратяване на делото. Съдът е оставил това искане без уважение с разпореждане от 31.05.2011г., но и да бе прекратил производството по делото, то с оглед разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК/отм./ разноските отново биха били дължими. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът