Решение № 6436 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2014 г.

Решение № 6436 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна срещу решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта в която е отменено решение № 552 - 6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2514. Твърди се, че съдът неправилно извършва преценка за икономичност и целесъобразност на плана по отношение на имотите на жалбоподателите, като такава следвало да се извърши по отношение на целия план. Постъпила е и касационна жалба от Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова срещу решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта в която е отхвърлена жалбата им срещу решение № 552 - 6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2513 и в частта за разноските. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба на Общински съвет гр. Варна и недопустимост на касационна жалба на Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, приема, че касационна жалба на Общински съвет гр. Варна е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което в обжалваната част подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. По отношение на касационна жалба от Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова, Върховният административен съд приема, че същата е недопустима при следните изводи от фактическа и правна страна: С касационна жалба от Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова се оспорва решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта в която е отхвърлена жалбата им срещу решение № 552 - 6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2513 и в частта за разноските. В частта досежно ПИ 2513 решенето на АС е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 изр. 2 от ЗУТ във вр. с § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ. Съгласно същите текстове, решенията на първоинстанционния съд са окончателни и по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение. Легална дефиниция на понятието "общински обекти от първостепенно значение" е дадена в § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ и това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение. От събраните пред АС доказателства се установява, че претендираното засягане на имот 2513 от юг е от улица, включена в първостепенна улична мрежа. Приложението на разпоредбите на чл. 215, ал. 7 изр. 2 във вр. с § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ обосновава извод за недопустимост на жалбата на Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова срещу решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта в която е отхвърлена жалбата им срещу решение № 552 - 6/26 и 27.07.2012г на ОбС гр. Варна за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2513. По отношение на касационна жалба от Албена Бориславова Карамихайлова и Даниела Бориславова Маринова срещу решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта за разноските производството е недопустимо по следните съображения: В АПК липсва регламентация на реда за изменение и допълнение на решението в частта за разноските, поради което на основание чл. 144 АПК е приложим редът по чл. 248 ГПК, действащ към подаването на искането. Според този ред в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските - арг. ал. 1, чл. 248 ГПК. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските е съдът, който го е постановил - в случая Административен съд гр. Варна. Неговото определение, постановено в закрито заседание, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, тричленен състав - чл. 248, ал. 3 ГПК. По изложените съображения, образуваното пред Върховния административен съд, второ отделение производство в тази част следва да се прекрати, а искането да се изпрати на компетентния съд - АС гр. Варна на основание чл. 135, ал. 2 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на Общински съвет гр. Варна срещу решение № 3158/12.12.2013 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4244/2012 г., в частта в която е отменено решение № 552 - 6/26-27.07.2012 г. на ОбС гр. Варна за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2514 е неоснователна: С обжалваното решение, Административен съд гр. Варна е отменил решение № 552 - 6/26-27.07.2012 г. за одобряване на ПУП - ПУР досежно ПИ 2514. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решението в оспорваната част, АС въз основа на изслушаната по делото експертиза е приел, че: Проектирането на улица тупик на изток от имот 2514 е с оглед осъществяване на функционална връзка с незаконосъобразно предвидената главна улица от IV-ти клас, като тази улица осигурява връзката на имот № 2411 с главната улица от юг. Направил е извод, че след като отпада улицата от IV-ти клас от юг, то невъзможно е да продължи съществуването на проектираната улица тупик, която реализира връзка с главната улица до имот 2411. На следващо място, съдът е приел, че отпадането на улицата тупик, засягаща имот 2514 не води до засягане на правата на имот 2411, тъй като според експертизата, съществува по-икономичен вариант за обслужване на този имот, а именно посредством продължаване на северно разположения от него тупик с 2.8м съгласно приложение № 1 към СТЕ. Решението на Административен съд гр. Варна е валидно и допустимо. В допустимата касационната жалба не се прави възражение за допуснато съществено процесуално нарушение. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на плана в тази част не само поради нарушаване на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, както се твърди в касационната жалба. На първо място, съдът е мотивирал незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно главната улица от IV-ти клас по съображения изложени подробно в решението, които касационната инстанция не може да обсъжда поради това, че съдебното решение в тази част е влязло в сила. В действителност, отпадането на улицата от IV-ти клас от юг обуславя и отпадането на тупика, който се свърза с нея, за да осигури достъп на имот 2411 до тази улица . Правилно АС е изследвал засягането на правата на имот 2411, като въз основа на изслушаната СТЕ обосновано е приел, че до този имот може да се осъществи достъп посредством по-икономичен и целесъобразен вариант на улична регулация, проследен в заключението и графичната част към него. В конкретната хипотеза не се касае единствено за прилагане на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, а и за съобразяване от страна на съда с пълната обстановка относно предвидената улична регулация. По отношение на решението на АС Варна в допустимата за касационно оспорване част, не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението на Административния съд като правилно и обосновано и в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд