Определение № 5563 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Хелио-тур-с“ АД, чрез процесуалния му представител адв. М. Стойков срещу определение № 3072 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1216/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу „Проект за прокарване на външни връзки - отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за ПИ № 67800.54.52“ и е прекратено производството по делото.Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението, като посочва, че одобрения инвестиционен проект на главния архитект на Община Созопол носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като въз основа на него се издава разрешение за строеж. Отбелязва, че отказът да се одобри проектът изцяло или отделни негови части подлежи на самостоятелно обжалване. Прави извод, че инвестиционният проект има самостоятелно значение и самостоятелен характер, като дава за пример случаите на типово строителство и така наречената „номенклатура“ при панелните блокове, където с един и същи проект се правят различни блокове в различни населени места. Възразява, че дружеството има интерес да обжалва одобрения проект самостоятелно, защото се ползват негови проводи и съоръжения, минава се през имот на дружеството и се учредяват сервитути без за това да са уведомени надлежно. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу одобрения инвестиционен проект. Претендира разноски. Ответникът кмет на Община Созопол, чрез процесуалният си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Ответникът Г. Димитров, чрез процесуалният си представител, в писмено възражение счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „Хелио-тур-с“ АД срещу заповед № 8-Z-417/28.04.2023r. на кмета на Община Созопол, както и срещу „Проект за прокарване на външни връзки - отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за ПИ № 67800.54.52“. Съдът е приел, че оспорването в частта срещу проекта е недопустимо, тъй като той не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспореният „Проект за прокарване на външни връзки - отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за ПИ № 67800.54.52“ няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл.214 ЗУТ, тъй като одобряването му е част от производството по издаване на заповедта по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ / заповед № 8-Z-417/28.04.2023r. на кмета на Община Созопол/, която е предмет на осъществен от дружеството самостоятелен съдебен контрол. Възраженията на частния жалбоподател, че оспорения проект представляват индивидуални административни актове, тъй като засягат негови права и законни интереси, са неоснователни. Обратно на поддържаната от частния жалбоподател теза, инвестиционните проекти не са основание за извършване на строителство, ако по тях не е издадено разрешение за строеж. Следователно инвестиционните проекти нямат самостоятелно значение за разрешаване на строителството, поради което не създават права и задължения и съответно не засягат права, свободи и законни интереси. Одобряването на проекта съставлява етап от производството по издаване на разрешение за строеж и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по смисъла на чл. 142, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 146 ЗУТ. Закона предвижда обжалване единствено на отказа за одобряване на инвестиционен проект, тъй като този отказ поставя край на административното производство. Законосъобразността на одобрения проект, съгласно чл. 148, ал. 8 ЗУТ се преценява от съдебната инстанция в производството по оспорване на разрешението за строеж. Предвид горното, се явява неоснователно и възражението по частната жалба, че дружеството има интерес да обжалва одобрения проект, защото се ползват негови проводи и съоръжения, минава се през имот на дружеството и се учредяват сервитути без за това да е уведомено надлежно. На дружеството е дадена правна възможност да обжалва заповедта на кмета за учредяване на сервитута и да защити своите интереси, като жалбата в тази част е пиета за допустима. Предвид установената липса на годен за съдебно обжалване административен акт, законосъобразно административният съд е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,