Определение № 3785 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Искър Дивелъпмънтс“ ООД, ЕИК-175077660 срещу определение № 2031 от 04.08.2023 г. по гр.д.№ 1584/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е съобразил, че са налице предпоставките, при които се присъждат разноски, че присъждането на разноски е гаранция, че няма да се предявяват неоснователни искания за тълкуване на решение, по които също се правят разноски. Претендира разноски и за настоящото производство. Ответникът по частната жалба Р. К. С. я оспорва, тъй като в производството по тълкуване на решението не се присъждат разноски независимо кой го е иницирал, че ако частният жалбоподател бе изпълнил решението, не би се стигнало до производството по тълкуване. Моли да не се присъждат разноски и за настоящото производство. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С въззивно решение № 580/04.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1584/2022 г. на САС е потвърдено решение № 260049 от 5 януари 2022г. по гр. д. № 3052/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Р. К. С., подадена на основание чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното на 15.06.2011г. решение по гр. д. № 3052/2009 г. на СГС, като неоснователна. С решението, съдът не е присъдил претендираните от ответника по молбата „Искър Дивелъпмънтс“ ООД деловодни разноски за възивното производство по тълкуване на решението, „тъй като производството е за изясняване на действителната воля на съда и обхвата на изпълнителната сила на решението му и е образувано по повод хода на изпълнителното производство“. Подадената от „Искър Дивелъпмънтс“ ООД молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставена без уважение с обжалваното сега определение с мотиви, че няма основание за ревизиране на постановеното решение относно разноските. Посочил е, че тъй като производството за тълкуване е за изясняване на действителната воля на съда и обхвата на изпълнителната сила на решението образувано по повод хода на изпълнителното производство, не се присъждат разноски. Определението е правилно. Тълкуването е дейност по изясняване на действителната воля на съда. Тя е обективно формирана и не зависи от това в интерес на чия страна е постановено решението и кой е поискал тълкуването. Тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството. От тълкуването се ползват и страните, които не са подали молба за тълкуване. Производството по чл. 251 ГПК е несамостоятелно и продължава процеса по предявените искове, като има за цел да поправи едно евентуално неясно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по него, в които случаи възниква и отговорността за разноски. Нормите, уреждащи отговорността за разноски изчерпателно посочват случаите, когато такива се дължат. При произнасяне по реда на чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното решение, съдът не се произнася по съществото на спора, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 81 ГПК. По тези съображения за производството по тълкуване разноски не се дължат. В този смисъл Определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., определение № 200 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., Определение № 17 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2019 г., IV г. о.. Като е приел същото в обжалваното определение, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди. Частният жалбоподател претендира разноски за настоящото производство в размер на 1320 лв., платени по договор за правна помощ. Последователна е съдебната практика, че разноски за оказаната правна помощ за производството по чл. 248 ГПК не се дължат. Това производство не е самостоятелно и разноските по него се обхващат от разноските по основното производство. Интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Поради същите съображения разноски не се дължат и за производството пред ВКС, имащо за предмет процесуалноправен спор по чл. 248 ГПК (така определение по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 44 от 22.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4803/2019 г., III г. о., Определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., Определение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016 г., IV г. о., ГК и др.) Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение