Определение № 5146 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 266215 от 10.04.2025 г., подадена от Н. А. Б. и Д. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 684 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 2580/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260662 от 23.02.2022 г. по гр. д. № 15613/2019 г. на Софийски градски съд. Отговор на молбата за отмяна са подал В. С. В., С. Г. Г. и Г. Г. В., чрез пълномощника си адв. В. Т., към който са се присъединили М. С. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., С. Б. П. и Л. М. В., представлявани от адвокат В. Т.. Чрез адвокат В. Т. отговор на молбата за отмяна са подали и И. С. З., В. Р. Х. и М. С. Х.. С влязлото в сила решение е уважен предявения от Г. М. В., Х. И. Ч., Н. И. А., Н. С. П., М. С. В., Б. С. Д., Л. М. В., И. С. З., М. С. Х. и В. Р. Х. против Н. А. Б. и Д. В. В. установителен иск за собственост по наследствено правоприемство и земеделска реституция с решение № 6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ - Овча купел на 96/114 ид. ч. от дворно място в [населено място], СО-район „В.“,[жк], [улица] площ 1830 кв. м., при посочени съседи, който имот съставлява част от ливада от 5643 кв. м. в строителните граници н [населено място], местност „М.“, имот № *, к. л. 638 от кадастралния план от 1950 г., възстанвен както следва: 120 кв. м. от УПИ *, 1629 кв. м. от УПИ *, 1840 кв. м. от УПИ *, 1580 кв. м. от УПИ * от кв. 65 и 100 кв. м. от УПИ *-за озеленяване от кв. 64 и 374 кв. м. извън регулация, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор ***. В молба с вх. № 266215 от 10.04.2025 г. молителите се позовават на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 т. 4 и т. 2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК е обосновано с твърдението, че влязлото в сила решение № 684 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 2580/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260662 от 23.02.2022 г. по гр. д. № 15613/2019 г. на Софийски градски съд противоречат на влезлите в сила решение от 7.02.2013 г. по гр. д. № 8818/2010 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 14.08.2009 г. по гр. д. № 26/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявен от ищците против праводателите на настоящите молители иск по чл. 108 ЗС; на влязлото в сила решение от 29.09.2011 по гр. д. № 5357/2011 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 10.05.2010 г. по гр. д. № 13469/2008 г., с което са е отхвърлен иск на праводатели на ищците срещу настоящите молители по чл. 108 ЗС; на влязлото в сила на 26.11.2024 г. решение № 4232 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 11531/2022 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 22.07.2022 г. по гр. д. № 50073/2020 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявен от друг наследник против настоящите молители иск по чл. 108 ЗС. Производството за отмяна на влязло в сила решение може да бъде инициирано в тримесечен преклузивен срок, който при основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК започва да тече от влизане в сила на последното решение (чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК). В случая решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 26.08.2024 г. с постановяване на определение № 3961 от 26.08.2024 г. по гр. д. № 3740/2023 г. на Върховния касационен съд, І г. о. Молбата за отмяна е подадена на 10.04.2025 г. след изтичане на тримесечния срок, поради което е процесуално недопустима. Срокът не е спазен дори да се приеме, че е започнал да тече на 26.11.2024 г., когато е влязло в сила решение № 4232 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 11531/2022 г. на Софийски градски съд. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с твърденията, че от публикации в пресата молителите установили, че срещу бивш служител на район „В.“ имало висящи наказателни производства и отделно е осъден на 2 г. условно с 5 годишен изпитателен срок във връзка с негови действия, касаещи вероятно процесния имот и съседните имоти, като доколкото им е известно деянието е било, че не е издал удостоверение, че имот, който включва и процесния УПИ * е бил общинска собственост-общинска мера. Молителите предполагат, че такъв тип документи с невярно съдържание може да са станали основание и за удовлетворяване на реституционните претенции на ответниците по молбата за отмяна. Уточнили са, че ще направят искане съдът служебно да изиска информация от прокуратурата за наличието на такива наказателни производства и присъди. Изложените твърдения не могат да бъдат подведени под основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не съставляват твърдения за установена по надлежния ред неистинност на документ, върху който е основано решението. Приложеното копие от публикация в бр. 133 от 18.05.2009 г. във вестник „24 часа“ със заглавие „Чиновник „подари“ на баба 860 000 лв.“, не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито може да се свърже с изискването на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК неистиността на документ да бъде установена по надлежния ред, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. С допълнителна молба, наименована „молба-допълнение“ с вх. № 268733 от 30.05.2025 г. Н. А. Б. и Д. В. В. се позовават на основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, прилагайки писмо от Столична община - район „В.“ рег. № РВТ25-ТИ00-161 от 27.05.2025 г., съдържащо информация, че след проверка в архива на район „В.“ за парцел *, кв. 65,[жк]е установено, че същият е публична частна собственост съгласно АОС № 215/14.01.1998 г., предходно съставен АДС № 2776/1968 г. с основание бивша общинска мера и не са налице данни имотът да е бил отчуждаван и понастоящем е публична общинска собственост. Посоченото писмо не удостоверява ново обстоятелство, нито съставлява ново писмено доказателство. На стр. 126 от първоинстанционното производство към отговора на исковата молба от Н. А. Б.-В. и на стр. 257 към изпратеното от ОСЗ копие от реституционната преписка се намира писмо на ОСЗГ - В. изх. № 1169Б от 20.02.2003 г., съдържащо информация, че за имот пл. № *, кв. 67, к. л. 638 има съставени АДС 2207 и АДС № 2776, като от АДС № 2776 са съставени нови АОС № 215, обхващащ имот пл. № * и АОС № 580, обхващащ имот пл. № *. След като съставянето на АДС и АОС за имот пл. № * (УПИ *) е било установено в хода на съдебното производство, то представеното към молбата за отмяна вх. № 268733 от 30.05.2025 г. писмо рег. № РВТ25-ТИ00-161 от 27.05.2025 г. съставлява новосъздаден документ за установено при висящността на делото обстоятелство, поради което не попада в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а следователно молбата за отмяна и на това основание е процесуално недопустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение