Определение № 243 от 05.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 801/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 511/6.ІІ2015 г. на ответницата по касация К. М. М. от [населено място], [улица] за допълване на постановеното в пр-во по чл. 288 ГПТК определение № 25/13.І.2015 г. по настоящето дело посредством присъждане на направени от нея /в лично качество, а не като управителна на ответното по касация [фирма]-гр. П./ в това пр-во съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - реално заплатена като възнаграждение за един неин адвокат, „съгласно Договор за правна помощ за касационната инстанция”. Инвокиран е довод, че след справка в деловодството на РС-Провадия било установено, че „на гърба на задната корица на делото са налични закопчан комплект от документи, в които е наличен договор за правна помощ оригинал от 5.03.2014 г. /виж неномерирани страници, лист 3/”, от които документи ставало видно, че претендираният разход е бил извършен. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по тази молба [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че определението по чл. 288 ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалвана на атакуваното от [фирма]-гр. Варна въззивно решение № 993 на Варненския ОС от 8.ХІ.2013 г. по т. д. № 1344/2013 г., е било постановено на датата 13 януари 2015 г., докато настоящата молба на ответницата по касация К. М. М. за допълването му с присъждане на разноски е била подадена на 6.ІІ.2015 г., от надлежна страна по същото и, следователно - в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, намира, че същата ще следва да се преценява като процесуална допустима. Разгледана по същество молбата на К. М. М. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна. В касационното пр-во по чл. 288 ГПК отговори по касационната жалба на варненското [фирма] са постъпили както от ответното по касация [фирма]-гр. П., така и в лично качество от неговия управител К. М. М.. Приложен по делото е бил един договор за правна помощ от датата 5.ІІІ.2014 г., сключен между юридическото лице /съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ/ [фирма], представлявано от управителя К. М. М., като „възложител”, и от адвокат И. К. И. от АК-Варна, действащ като „изпълнител”, при изплатен на последния в брой хонорар в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева). По този договор на ответното по касация [фирма]-гр. П. са били присъдени с определението по чл. 288 ГПК направените в този размер разноски. Констатира се, че на задната корица от досието на търговско дело № 801/20114 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, се намират /надлежно прошнуровани/ документи, вторият от които /на л. 3/ представляващ „Договор за правна помощ” от датата 5 март 2014 г., сключен между ответницата по касация К. М. М. от [населено място] в лично качество /а не като управител на ответното по касация [фирма]-гр. П./ като „възложител” и адвокат И. К. И. от АК-Варна, действащ в качеството на „изпълнител”, като в клаузата по т. 7 от същия договор изрично е било отбелязано, че възложителят е изплатил в брой на изпълнителя възнаграждение за процесуално представителство за касационната инстанция в размер на сумата от 1 000 лв. Като своевременно представено, това писмено доказателство е следвало да бъде взето предвид при постановяване на определението по чл. 288 ГПК и затова последното ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК с присъждане на същата сума в полза на ответницата по касация К. М. М. от [населено място]. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение