Определение № 7116 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалния й представител юрк. Д.К.-И., срещу Определение № 3605 от 25.03.2024 г., постановено по адм.д. № 2447/2024 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 24.01.2024 г., постановено по КАНД № 406/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е спряно производство по КАНД № 406/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-61/2023 г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че в случая законодателят е приел, че не подлежи на обжалване определението за спиране на съда, който отправя преюдициалното запитване, но не и в случаите, когато се спира съдебното производство от съд, който не е отправил такова запитване, а се позовава на отправено такова от друг съд. Посочва, че Административен съд-Русе правилно е указал, че определението му за спиране подлежи на обжалване и счита че ВАС, разширително тълкувайки чл.631, ал.1 от ГПК, е лишил Агенция „Пътна Инфраструктура“ от правото на инстанционен контрол. Обобщава, че незаконосъобразното спиране на производството по КАНД № 406/2023 г. по описа на Административен съд - Русе засяга правото на Агенция „Пътна Инфраструктура“ на достъп до правосъдие. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по депозираната частна жалба срещу протоколно определение от 24.01.2024 г., постановено по КАНД № 406/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Ответникът "Си Транс" ЕООД не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.1 от АПК, в рамките на законноустановения срок по чл.230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови оспореното определение тричления състав на ВАС е приел, че определението на АС - Русе е преграждащо хода на производството определение, което по смисъла на общата разпоредба на чл. 229, ал. 1 АПК подлежи на обжалване. Посочил е обаче, че с изричната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, е предвидено изключение, с което определенията от категорията на оспореното не подлежат на инстанционен контрол. Според тричленния състав на ВАС забраната за инстанционен контрол на определението за спиране на съдебното производство се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Съответно на закона обаче тричленният състав на ВАС е приел, че изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, субсидиарно приложима съгласно чл. 144 АПК, предвижда изключение от това правило. С посочената норма е регламентирано, че определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Законодателят не е конкретизирал дали въведената необжалваемост на тази категория определения касае само и единствено хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или засяга и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка, което е относимо за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на Съда на ЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща всички случаи на постановено определение за спиране на висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, а именно както определението на съда, отправил питането, така и определенията за спиране на основание отправено от друг национален съд преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено вече преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Поради тези съображения следва да се приеме, че и определението, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван по искане на друг съд преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на специалната норма на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. По изложените съображения оспореното определение на тричленен състав на ВАС като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия