Определение № 474 от 06.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 849/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. лично и като представител на Кооперация „Х. – А.“, срещу разпореждане № 2070 от 18.12.2017г. по т.д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски, както и за присъдените разноски в първоинстанционното производство по т.д. № 731/2016г. на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Поддържа, че разпоредбата на чл.236 ГПК визира изрично какво съдържа съдебното решение и изрично посочва, че същото съдържа и произнасяне в тежест на кого се възлагат разноските. Поради това счита, че присъждането на разноски е част от осъдителното съдебно решение и поради това в тази част решението на въззивния съд също представлява изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата му за издаване на изпълнителен лист бъде уважена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното разпореждане въззивният съд е приел, че съдебният акт по чл.236 ГПК в частта за разноските по характера си е определение, поради което, макар и материализирано в диспозитива на съдебното решение, не подлежи на предварително изпълнение, позовавайки се на разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК и посочвайки, че разширително тълкуване е недопустимо. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл.404, т.1 ГПК подлежи на изпълнение невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд. Произнасянето по дължимите разноски, макар и обективирано в диспозитива на съдебното решение, има характера на определение. Доколкото това определение не е влязло в сила и при липса на изрична разпоредба в противния смисъл, следва да се приеме, че определението не подлежи на предварително изпълнение /в този смисъл ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение