Определение № 1719 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4285/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение09.04.2024 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. М., като процесуален представител на А. И., постъпила във ВКС на 6.12.2023 г. с искане за допълване на определение № 3514 от 14.11.2023 г., постановено по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК от настоящия състав на ВКС, чрез произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, заявено с частна жалба с вх. № 20943 от 21.09.2023 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. М., като процесуален представител на А. И., постъпила във ВКС на 6.12.2023 г. с искане за допълване на определение № 3514 от 14.11.2023 г., постановено по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК от настоящия състав на ВКС, чрез произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, заявено с частна жалба с вх. № 20943 от 21.09.2023 г. С определението, чието допълване се иска съставът на ВКС се е произнесъл по частна жалба с вх. № 20943 от 21.09.2023 г. на А. И., чрез адв. М. срещу определение № 2169/29.08.2023 г. на Апелативен съд София, постановено по частно гр.д. № 1999/2023 г., с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса или за връщане на внесена такава по реда на чл.4 б ЗДТ / за разликата над 5,00 лв. до внесените 15.00 лв./, като е потвърдил обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата с правно основание чл.250 ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по реда на чл.250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, вкл. и искания на страната, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай, определението, чието допълване се иска е постановено в производство по чл. чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и видно от диспозитива на същото, съставът на ВКС се е произнесъл по частната жалба срещу определение № 2169/29.08.2023 г. на Апелативен съд София, постановено по частно гр.д. № 1999/2023 г., като е намерил същата за неоснователна и е потвърдил обжалваното определение, с което са оставени без уважение исканията на касатора по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.4б ЗДТ, т.е. съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на частното гражданско производство и следователно липсва непълнота на определението му по смисъла на чл.250 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 250 ГПК
- чл. 83, ал. 2 ГПК
- чл. 4 ЗДТ
- чл. 274, ал. 2
- чл. 4