Определение № 354 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на М. К. М. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителката счита, че адвокатско възнаграждение на ответното дружество не се дължи в присъдения размер от 2 880 лв., защото делото се е гледало само в закрито заседание и защитата нито е изготвила съдебни книжа, нито се е явявала в публично съдебно заседание пред ВКС. Ето защо моли определението в частта за разноските да бъде изменено, като присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва молбата и застъпва становище, че тя следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а по същество-частично основателна. С определение № 4084 от 14.12.2023 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 160 от 07.02.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №2770 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, в обжалваните от М. К. М. части. Въпросът, по който е поискано допускане на касационно обжалване е относно определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост. В отговора на касационната жалба представителят на ответното застрахователно дружество не е формулирал правни аргументи във връзка с поставения въпрос, не се е позовал на приложима за случая съдебна практика, а само накратко е изложил фактите, които според него обуславят присъдения по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Следователно правната сложност на защитата пред касационната инстанция не може да обоснове адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 2 880 лв. Обжалваемият интерес на ищцата в случая е бил 14 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7, ал.2, т.3 на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1660 лв. и съответно минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба според чл.9, ал.3 от Наредбата е 1 245 лв. Ето защо, с оглед ниската правната сложност на защитата и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство следва да се намалят до този размер. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,