Решение № 72 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г.

Решение № 72 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Л. З. Д. - О. от гр. П. против решение № 689/17.04.2009 г. по гр. дело № 460/2009 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба ОБЩИНА ПЛОВДИВ изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като се присъдят разноски за касационното производство. Касационният съд е постановил определение, под № 991/3.11.2009 г. по гр. дело № 905/2009 г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на основанията за това в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и като обсъди касационните доводи за наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, ги намира за основателни, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение по гр. дело № 1931/2007 г. на Пловдивски районен съд и да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, касаещи правото на възстановяване върху нива от 14.647 дка, част от комасационен парцел ****ми, 18, лозе от 2 дка и то част от парцел ****ми, имот, представляващ парцел ****ти, 30 от 5,. 192 дка, и трите в землището на с. П.. П. /, Пловдивско, както и нива от 10.6 дка в м. "П", землището на с. З. трап, Пловдивско, въззивният съд е приел тяхната неоснователност и недоказаност. Констатирано е от съда, че доказателствата за собственост, представени от ищцата са допустими, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, но представеният протокол за делба от 25.04.1946 г. не дава достатъчно убедителна информация за притежавания обем от права на общия наследодател М. В. решение е неправилно, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вменяващи задължение на съда да основе решението си върху установени по делото обстоятелства, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане изцяло, по следните съображения: видно от протокол от 25.04.1946 г. по гр. дело № 621/1939 г. делото за делба е приключило със съдебна спогодба, според която М. З. е изтеглила трети от недвижимите покрити имоти и дял трети от непокритите недвижими имоти в с. П., съгласно протокол от 16.03.1943 г. по същото дело, както и дял VIII от 10.6 дка в м. "П", землището на с. З. трап/некомасирана/. Трите имота в определения, съгласно разделителния протокол от 16.03.1943 г. дял трети за М. Д. са комасирани, съгласно заключение на вещите лица инж. Е техника П. Х., приложено по делото, с дата 18.03.1943 г. Това заключение, както и проектът към него следва да бъдат предоставени на назначена от новия състав на въззивния съд техническа експертиза, която да установи действителната площ на имотите, внесени в ТКЗС и притежавани от наследодателката на ищцата, за да бъде определен обема от правото й на собственост върху имотите в землището на с. П., сега кв. Прослав, П. По отношение на имота, който се идентифицира с конкретна площ от 10.6 дка в м. "П", землището на с. З. трап отсъстват мотиви на въззивния съд, които да обосноват изводите му за неоснователност и недоказаност на претенцията, затова и в тази част неправилният съдебен акт следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.