Определение № 60468 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2495/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. К. от САК, като процесуален пълномощник на В. В. Б. (след сключен граждански брак – с фамилно име И.) от [населено място], срещу определение № 274092 от 24.09.2021 г. по гр.д. № 1514/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „е“ състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 264680 от 12.07.2021 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. К. процесуално представителство в производствата пред първата и въззивната инстанции. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, разглеждане по същество на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника в първоинстанционното производство да заплати: сума, представляваща адвокатски хонорар за осъществено от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция, съобразно защитения материален интерес по частично оставената без уважение въззивна жалба на ответното застрахователно дружество, както и сума не по-малка от 756 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар, дължим на същото основание за процесуалното представителство в първоинстанционното производство. За недължими се считат допълнително присъдените с въззивното решение в полза на ответния застраховател разноски в размер на 140 лв., дължими му за производството пред Софийски районен съд, доколкото същите не били ясно разграничени като такива, сторени за заплащане на дължимата за производството държавна такса, или за юрисконсултско възнаграждение. Против жалбата не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че в мотивите на постановеното въззивно решение, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът вече подробно е анализирал и обосновано е приел, в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗАдв, какъв следва да е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за производството пред СРС и защо не следва да се присъжда такова на адв. К. за въззивното производство – с оглед изцяло неоснователната насрещна въззивна жалба на ищцата. Като е приел, че не са налице нови обстоятелства, водещи до различни изводи от вече възприетите в мотивите на съдебното решение, съдебният състав на въззивната инстанция е оставил молбата по чл. 248 ГПК изцяло без уважение. Определението е неправилно. Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018 г., сключен между ищцата В. В. И. и адв. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а с пълномощно от същата дата процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Предметът на спора в първата инстанция е за присъждане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на сумата от 20 000 лв., частично от сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 12.01.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от същата дата до окончателното й изплащане. С решение № 251287 от 21.10.2019 г. по гр.д. № 72840/2017 г. по описа на Софийски районен съд предявеният иск е уважен за сумата от 6 000 лв., респективно – отхвърлен като неоснователен и недокаазан за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лв. Първоинстанционото решение е било обжалвано както от ищцата – в отхвърлителната му част, така и от застрахователното дружество в частта, с която искът е уважен за сумата до 6 000 лв. С решение № 264680 от 12.07.2021 г. по гр.д. № 1514/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „е“ състав решението на първата инстанция е било частично потвърдено и частично отменено, като въззивната жалба на ответното застрахователно дружество срещу осъдителната част на първоинстанционното решение е частично уважена за сумата над 2 000 лв. до 6 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен, а насрещната въззивна жалба на ищцата срещу решението на първата инстанция в неговата отхвърлителна част е оставена без уважение в цялост като неоснователна. При така установеното от фактическа страна молбата по чл. 248 ГПК се явява частично основателна по следните съображения: Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие от 22.10.2018 г. и пълномощното от същата дата, адв. К. е упълномощена да извършва всички съдопроизводствени действия до приключване на делото пред всички инстанции, като относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднено лице, поради което е безплатна. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт адв. К. е подала освен насрещна въззивна жалба, която е оставена без уважение, и отговор на подадената въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, като своевременно и надлежно е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено. Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция – частично оставената без уважение въззивна жалба на застрахователя, по която адв. К. е осъществила процесуално представителство във въззивното производство, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 252 лв. с ДДС, представляваща определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ хонорар във въззивното производство в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на правна помощ и съдействие на материално затруднено лице. Съобразно новоприетия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, на преизчисление е подлежало и присъденото на адв. К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ и предвид проведените в първата инстанция пет открити съдебни заседания, за всяко след второто от които е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 9 НМРАВ, дължимото на адв. К. възнаграждение за производството пред СРС е в размер на 495. 60 лв. с ДДС, а не в неправилно приетия от състава на Софийски градски съд размер от 113.10 лв. Поради това, на адв. К. следва да бъдат присъдени допълнително 382.50 лв. с ДДС. Молбата по чл. 248 ГПК в частта й, касаеща присъдената от въззивната инстанция допълнително сума от 140 лв., представляващи сторени от ответния застраховател разноски в първоинстанционното производство, е неоснователна. Същите са правилно изчислени от въззивния съд и представляват сбор от сторените разноски (депозит за свидетел и възнаграждение за вещо лице по допуснатата СМЕ) и юрисконсултско възнаграждение – общо 700 лв., дължими на ответника по иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, преизчислени от въззивната инстанция съобразно новия размер на отхвърлената част от предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и намалени с вече присъдените от първата инстанция разноски в размер на 490 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение