Определение № 96 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 466/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. (притежаващ юридическа правоспособност по см. на чл. 284, ал. 2, изр. 1 ГПК) срещу определение № 5451 от 23.12.2021 г. по ч. гр. д. № 12075/2021 г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се иска да бъде отменено. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба с вх. № 23034523/28.05.2021 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от Т. Д. П. срещу определение № 20113045 от 11.05.2021 г. по гр. д. № 50590/2019 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 57 състав за отказ от освобождаването му, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, от внасяне на държавна такса по подадената от лицето частна жалба с вх. № 25037490/02.03.2021 г. по регистъра на СРС. С последната пък е атакувано разпореждане № 20027658 от 29.01.2021 г. на СРС по горепосоченото дело, с което е върната предходна частна жалба на П. с вх. № 40794/14.05.2020 г. срещу определение № 79140 от 30.04.2020 г. по същото дело за отхвърляне искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по друга, предходно подадена от него частна жалба (от 19.02.2020 г.) против определение № 38586 от 12.02.2020 г. на СРС, постановено по разглежданото гр. дело в частта му, в която на жалбоподателя Т. П. е наложена глоба по чл. 89, т. 3 ГПК в размер на 300 лв. за обида на съда. При преценка допустимостта на настоящото производство ВКС, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същата, макар и насочена срещу съдебен акт, който е във функционална връзка с основното производство и има самостоятелен живот съгласно на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (за отказа за освобождаване от такси и разноски по делото), т. е. да обосновава допустимостта на касационния контрол в очертаната насока (вж. постановките на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС) не може да се разгледа по същество от касационния съд. Изключването на жалбата от обхвата на касационния контрол в случая е обусловено от характера на определенията за налагане на глоби (именно с оглед атакуване на определение от същия вид е инициирано главното частно производство), които са такива по администриране на делото и не препятстват неговото развитие, както и от анализа на нормата на чл. 92 ГПК, която урежда производството по обжалването им. Въпросните определения не са нито преграждащи (чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК), тъй като нямат отношение към развитието на производството, нито дават разрешение по същество на друго производство (чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК), тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право (така постановките на цитирания по – горе тълкувателен акт). Затова тези въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. След като главното частно производство (по обжалване на съдебния акт за налагане на глоба) е уредено като двуинстанционно, такова е и функционално свързаното с него производство по атакуване на отказа за освобождаване от държавна такса в същото (главно) частно производство. Предвид на изложеното частната касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество, а образуваното по нея производство се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г.о.,