Определение № 50246 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4863/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба с вх. № 14302 от 13.08.2021 г. срещу Решение № 690 от 22.06.2021 г. по гр. д. № 594/2021 г. на АС - София, с което е потвърдено Решение 21 по гр.д. №213/2019 г. по описа на ОС - Видин, с което е отхвърлен иск по чл. 153, ал. 1, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Жалбоподателят - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответниът Л. М. И. не е представил писмено становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отнел от Л. М. И. лек автомобил „Мерцедес и е отхвърлил иск на КПКОНПИ за отнемане от Л. И. на основание чл.153, ал. 1, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ на парични суми: -в размер на 8 347вноски по сметка в „Интернещънъл Асен Банк“ АД -в размер на 153000 лева внесени от трети лица по сметка на Л. И. в„Интернещънъл Асен Банк“ АД -в размер на 8417,05 лева налични след погасяване на кредит в „Банка ДСК“ЕАД -в размер на 9001,60 лева погасителни вноски по кредит в „Банка ДСК“ЕАД -в размр на 25170лева изтеглени от сметка в „Банка ДСК“ЕАД от Л. И. -в размер на 3192,25лева разходи за погасяване задължение по кредитна карта в „Банка ДСК“ЕАД -в размер на 3 491,28 лева разходи за погасяване задължение по кредитна карта в „Банка ДСК“ЕАД. Съдебното исково производство е образувано по искова молба на КПКОНПИ, с която се иска да бъде отнето в полза на държавата на имущество от Л. И.. Установено е, че против ответникът в производството е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235,ал.3,т.4 НК, което попада в обхвата на чл.108,т.15 от ЗПКОНПИ. В исковата молба е посочено че проверката против лицето е обхванала периода от 26.03.2008г до 26.03.2018г. Посочено е, че в началния период ответникът не е имал имущество. В исковата молба са развити съображения, че за процесния период лицето е придобило един лек автомоби Мерцедес и през негови банкови сметки в Интернешънъл Асет банк и Банка ДСК са преминали суми като е посочено, че сумите са изтеглени и сметките - закрити или занулени. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.141 ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държаване подлежи незаконно придобито имущество. Съдът е изложил съображения за това, че легалното определение на понятието имущество е дадено в пар.1,т.4 от ДР към ЗПКОНПИ, където е посочено, че имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Прието е, че съгласно чл. 142 от ЗПКОНПИ е допустимо да се отнема парична равностойност на имущество, когато не е възможно да се отнеме обособено имущество или съгласно чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай че имуществото липсва или е отчуждено, но преминали през имуществото на ответника парични средства, неналични и нетрансформирани в друго имущество към края на проверявания период, не подлежат на отнемане. Посочено е, че на отнемане подлежи имущество, реално съществуващо и налично към момента на приключване на проверката, притежавано от проверяваното лице или отчуждено по непротивопоставим на държавата начин или парична равностойност на имущество- отчуждено, но по начин, противопоставим на държавата. Прието е, че липсва законова възможност да се отнема в полза на държавата парична равностойност на липсващи парични средства, както и че след като не се установява, като тежестта е върху ищеца, паричните средства в чие държане са или да са трансформирани, то те не подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ. Съдът е счел, че след като по делото се установява, че липсва годно на отнемане имущество в полза на държавата е безпредметно да се обсъжда наличието на несъответствие в имущественото състояние на ответника в началото и края на процесния период, дали отговаря на критериите за значителност и законността на доходите на ответника. За да отхвърли иска за посочените суми съдът е приел, че доколкото те са преминали през банковите сметки на Л. И., но не са налични към края на проверявания период и същите не са трансформирани в налично имущество на проверяваното лице, то те не следва да бъдат отчитани при изчисляване на общата стойност на имуществото при формиране на заключение за „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 51 ЗПКОНПИ, постъпилите в патримомиума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период, паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ, при определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имуществото за целия проверяван период. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на ЗОПДНПИ (отм.); респ. ЗПКОНПИ на състави на ВКС. Съставът на ВКС е констатирал, че пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, по което е поставени за тълкуване въпросите: 1.Представляват ли "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2.Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?" и е спрял производството по делото до постановяване на решение по тълкувателното дело. Настоящият състав констатира, че на 18.05.2023г. е постановено Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено. Настоящият състав намира, чце не следва да се допусне касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. В настоящия случай за да бъде отхвърлен иска на КПКОНПИ против Л. И. е посочено, че имуществото, чието конфискуване се иска е преминало през патримониума на ответника и към момента не е налично. По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по третия формулиран от жалбоподателя въпрос, доколкото въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. При тези съображения, съдът