Определение № 633 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5419/2015 г.

Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4734/21.07.2015 г. на К. И. И. – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № 572, с район на действие РС – В. срещу определение № 451 от 08.07.2015 г. по ч.гр.д. № 199/2015 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено определение № 276 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 199/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено протоколно определение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 2687/2013 г. на Варненския окръжен съд, е спряно производството по същото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, преквалифицирано от въззивния съд на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и по частна жалба, подадена от К. И. И. от [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че срещу въззивното определение № 276 от 23.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 199/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд са постъпили частна касационна жалба с вх. № 2911/07.05.2015 г. на В. И. С. и Т. Г. С. и частна касационна жалба с вх. № 3003/12.05.2015 г. на К. И. И., като по тях е образувано ч.гр.д. № 5418/2015 г. по описа на ВКС, III г.о. Предвид връзката между двете дела, налице са предпоставките на чл. 213 ГПК за присъединяване на настоящото частно производство към ч.гр. д. № 5418/2015 г. по описа на ВКС, III г.о. Липсват съображения, налагащи отделно разглеждане на частната жалба срещу определението по чл. 250 ГПК и на тази срещу въззивното определение, поради което и на основание чл. 213 ГПК съдът,