Определение № 2637 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Б. А. Я., подадена чрез процесуален представител адв. И. И. за отмяна на влязло в сила решение № 6235/06.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 10157/2022г. по описа на Софийски градски съд. С това решение е отменено първоинстанционно решение № 20044374 от 24.06.2022г. постановено по гр.д. № 1245/2020г. по описа на Софийски районен съд, като вместо него и на основание чл. 59 от ЗЗД Б. А. Я. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Т. П. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1779.75 лева, представляваща платена от ищцата на „Топлофикация София“ ЕАД цена на топлинна енергия за имот в [населено място], [улица], бл. № ..., вх. ....., принудително събрана по изп.д. № 20158440402111 по описа на ЧСИ С. Я. и с която ответникът неоснователно се е обогатил спестявайки изпълнение на задължения, включени в наследството оставено от А. Б. Я., п. на 12.06.2012г. Молбата е основана на твърдения, че към датата на откриване на наследството на А. Б. А. през 2012г., като единствен негов наследник по закон и ответник по делото, молителят Б. А. Я., роден през 1999г. е бил малолетен и недееспособен. В проведеното пред първоинстанционния съд първо съдебно заседание на 14.06.2022г. не е уважена молбата на процесуалния му представител за отлагане на делото на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК, с което ответникът е бил лишен от адекватна правна защита по делото. Поради тази причина същият не е могъл да представи писмени доказателства за приемане на наследството на починалия по опис – писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и едва в писмените бележки пред първата инстанция са изложени доводи относно приемането на наследството от непълнолетния по опис. Допълнително с отговора на въззивната жалба страната е посочила, че е образувано гр.д. № 16518/2012г. по описа на СРС за приемане на наследството на А. Б. Я. по опис. С решение от 02.08.2012г. по това дело на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН съдът е допуснал приемане на наследството по опис. Това решение според молителя е било служебно известно на съда, поради което не е било представено от страната. Въпреки това не е взето предвид от съда, а делото е решено без да бъдат събрани всички относими писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора. Ето защо невъзможността молителят да се снабди с това писмено доказателство, съответно да го представи по делото се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила допуснати от съда. Отправя искане в тази връзка да се постанови исканата отмяна на влезлия в сила въззивен съдебен акт. Ответникът по молбата Т. П. М., чрез процесуален представител адв. Е. А. оспорва допустимостта на молбата с доводи за просрочие, необосноваване на конкретни отменителни основания и липса на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа, че наведените в молбата за отмяна оплаквания са за неправилност на влязлото в сила решение. Отправя искане с извод за неоснователност молбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за отмяна на въззивно решение е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав констатира процесуална недопустимост на подадената молба. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 06.12.2023г. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Соченото като ново писмено доказателство в случая е Решение № 46 от 02.08.2012г. по гр.д. № 16518/2012г. по описа на СРС, с което на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН е постановено приемане по опис на наследството, останало от А. Б. Я., п. на 12.06.2012г. от наследника му Б. А. Я.. По твърдения на молителя, а и от данните по делото се установява, че това писмено доказателство му е било известно най-рано към 02.08.2012г., когато е постановено и е влязло в сила. Въззивното решение, чиято отмяна се претендира по делото е постановено на 06.12.2023г. – 11 години след като молителят е могъл да се снабди с това писмено доказателство, което му е било известно и на съществуването на което се е позовал в изявленията, които е направил в хода на стабилизираното производство. Следователно преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение, започнал да тече на 03.08.2012г. /първият момент, в който молителят, като страна е могъл да се снабди с писменото доказателство/ е изтекъл към момента на подаване на молбата за отмяна, депозирана в деловодството на СРС на 01.03.2024г., поради което и като просрочена е процесуално недопустима. А соченото основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК при твърденията в молбата не е надлежно, като допълнително основание за недопустимост на сезирането. Съгласно даденото задължително за съдилищата в страната разрешение в т. 9 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, депозирането на молбата в срока по чл. 305 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаване на молба за отмяна произтича от характеристиката на сроковете като решителни преклузивни срокове, които съгласно чл. 63, ал. 3 от ГПК не могат да бъдат продължавани. Следователно, подадената молба за отмяна, след като са изтекли сроковете по чл. 305 от ГПК /за конкретното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Същата следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на Т. П. М. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 750 лв. – платено адвокатско възнаграждение за извънредното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение