Решение № 1654 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2017 г.

Решение № 1654 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. А., в качеството си на ЕТ "Е.-94С-Л. А.", гр. Г., обл. П. против решение № 150/17.05.2017 г. по адм. д. № 48/2017 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлено оспорването на РА № Р-04000416000386-091-001/06.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с Решение № 316/10.10.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се отмяната му. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, в представено писмен отговор, желае решението да бъде оставено в сила като правилно, по изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 561,37 лв. Участващият по делото прокурор застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на РЛ е начислен ДДС в размер на 10492,43 лв. и са определени лихви в размер на 4413,52 лв. в резултат на неотразени в счетоводството на търговеца фактури, издадени от "Т. Т. п." ООД, "Т. л. г. П." ООД, "Т. л. г." АД, "Т. -1" ЕООД, "П. ООД, "С." ЕООД, "Д. ДП" ООД, "П. к." ООД, "Ю. Б." ЕООД, ЕТ "Х. ВД-С. С.", "Е. - ВМВ" ЕООД, и ЕТ "В.-В. А." и едноличния търговец е реализирал приходи, които са били укрити. Отказано е и правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Е.-94С-Л. А." общо в размер на 79528,46 лв. и са начислени лихви в размер на 8702,42 лв. по фактури, издадени от "К. С." ЕООД с предмет различни видове строителни материали. Основната дейност на РЛ е търговия на дребно с хранителни стоки и нехранителни стоки в три търговски обекта - магазин, находящ се в гр. Г., ул. "С." и в два павилиона - единият, находящ се в гр. П., ул. "Г." №..., а вторият - в затвора. За да отхвърли жалбата на РЛ съдът е приел за законосъобразни и правилни изводите на органа по приходите за осъществени доставки към ЕТ "Е.-94С-Л. А.", които не са намерили отражение в счетоводството на търговеца. Съдът е счел, за безспорно установено действителното получаване на стоките по спорните фактури от ЕТ "Е.- 94С-Л. А.", както и реализирането на приходи от тези стоки, които приходи ревизираното лице не е отчело. По отношение на отказаното право на данъчен кредит, съдът е анализирал разнопосочните обяснения на РЛ, дадени в хода на административното и съдебното производство, както и тези дадени от управителя на доставчика "К. С." ЕООД, който е посочил, че доставки на ЕТ "Е.-94С-Л. А." не са осъществявани. Ревизираното лице не е ангажирало каквито и да е доказателства за установяване реалност на доставките по процесните фактури, с изключение на фактури, фискални бонове и счетоводна отчетност. Съдът е отчел и обстоятелството, че е бил необходим транспорт данни за което не са налице, както и, че сочения като обект, от който са получавани стоките се намира в гр. С., а доставчика не притежава обекти в посочения град. Решението е правилно. При ревизия на ЕТ ревизиращите органи, въз основа на представената информация относно издадени фактури на ревизираното лице от посочените по-горе доставчици е установено, че същите не са отразени от ревизирания търговец в счетоводството на фирмата. При извършените насрещни проверки на процесните доставчици е установено, че по фактурите е извършено плащане в брой от ЕТ, същите са осчетоводени от доставчиците и са включени в дневниците за продажби и СД за ДДС за съответните данъчни периода. Ревизиращият екип е приел, че при данни за неосчетоводени фактури, ревизията следва да бъде извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа на задълженията му за ДДС ще бъде установена по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Съдът е приел, че ревизираното лице не е отразило в счетоводството си, в отчетните регистри и справки декларации за ДДС фактури за стоки с предмет на доставка, отговарящ на основната дейност на лицето и от доставчици, с които има взаимоотношения и които са проверени в хода на ревизията. Съгласно счетоводната отчетност на жалбоподателя за ревизираният период, не били установени излишъци или липси на стоки, които да са отчетени в счетоводството, както и няма осчетоводени бракувани стоки за периода, което е довело до извода, че стоките са реализирани /продадени/ и от тях не е отчетен приход в нарушение на закона, които обстоятелства са дали основание на ревизиращите да определят и данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК . Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. Липсата на подпис за получател по някои от фактурите, само по себе си не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 ЗСч, включително в редакцията на нормата действала през ревизирания период, не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Голяма част от фактурите са подписани от лица, назначени при търговеца. Налице са обяснения от доставчиците дадени в отговор на насрещните проверки, които сочат как са осъществявани доставките, как е извършвано разплащането, от кой обект, с какви транспортни средства и от кого са управлявани МПС-та. Представени са извадки на счетоводните книги, данни за обезпечеността на доставчиците за извършване на процесните доставки. С включването на фактурите в дневниците за продажби и справките - декларации на съответните търговци, същите са декларирали задължение за ДДС, както и съответния приход от продажбите, затова обясненията на търговците, които потвърждават данните по тези документи, следва да се разглеждат като съдържащи неизгодни за тях факти и обстоятелства, предвид което, като частни писмени документи се ползват с доказателствена сила. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА в частта на начисления ДДС общо в размер на 10 492,43 лв. и са определени лихви в размер на 4 413,52 лв. за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. С РА е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "К. С." ЕООД, с предмет различни видове строителни материали. Поради липса на каквито и да е ангажирани доказателства в тази връзка от оспорващия за установяване реалността на доставките, правилно РА и в тази част е потвърден с първоинстанционното решение. В хода на ревизионното производство е установено, че РЛ е представил декларация в която посочва, че фактурите, с които разполага са представени в хода на предходната ревизия, а всички останали документи, се намират в счетоводството на фирмата. Същевременно в своя декларация "К. С." ЕООД е посочил, че не е продавало стоки на ЕТ "Е.-94С-Л. А." и че през тези периоди доставчикът не е издавал фактури с посочената номерация. При извършена проверка е констатирано, че издадените касови бонове са от фискално устройство, регистрирано от различно от процесния доставчик лице, а именно от "М." ЕАД. При насрещната проверка на последния са представени копия на сочените фискални бонове, като при съпоставка им с тези, представени от данъчнозадълженото лице се установява, че същите се различават не само по използвания шрифт, но и по всички други съдържащи се в тях данни и параметри включително и тези за издател, потребител, стойност. По отношение на обектите на доставчика, пълномощник на едноличния търговец твърди, че стоките са получавани от склад в гр. С., какъвто "К. С." ЕООД не притежава. Съдът правилно е съобразил, че предвид количеството фактурирани стоки и техния вид, транспортът е следвало да бъде осъществен с товарно превозно средство, данни за каквото не са налице. В допълнение следва да бъде отбелязана и друга установеност, че в резултат на възникналите съмнения на управителя на доставчика "К. С." ЕООД, че някой е издал "фалшиви фактури" от името на "К. С." ЕООД е подадена жалба до Районна прокуратура. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че за законосъобразни изводите за недоказани реални доставки на стоки и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. В процесния случай няма противоречие с практиката на СЕС, именно защото не е доказана реалността на доставките. Постановени са решения на СЕС в смисъл, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоки, следва да се притежават от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени страни. Тук е мястото да се акцентира отново на факта на противопоставянето на управителя на доставчика на твърденията на едноличния търговец за осъществена именно от "К. С." ЕООД доставка. С посочването, че доставки към ЕТ "Е.-94С-Л. А." не са извършвани от "К. С." ЕООД се опровергава за пореден път твърдението на ревизираното лице за реалност на доставките на строителни материали. Горните установявания и наличието на разминавания в представените доказателства и отговорите дадени при насрещните проверки, водят до извода за липса на реално осъществени доставки от "К. С." ЕООД към РЛ - ЕТ "Е.-94С-Л. А.". Сочените несъответствия разколебават доказателствената тежест на малкото и крайно недостатъчни доказателства. При тези данни, отказът на право на приспадане данъчния кредит по фактури издадени от "К. С." ЕООД е законосъобразен и решението е правилно и в тази обжалвана част. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. На ответника по касация се следват разноски в размер на 2671 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение