Определение № 2499 от 09.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на УМБАЛ “Александровска“ ЕАД, със седалище гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Я. Стоянов, срещу определение № 1014 от 08.12.2022 г. по преписка № КЗК-657/2022 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането на болницата за изменение на решение № 898 от 17.11.2022 г. постановено по същата преписка, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че КЗК невярно е преценила осъществените от страните процесуални действия в производството и е достигнала до неправилен извод за наличие на предпоставките за намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател заявява, че със своето решение КЗК е намалила претендираните от възложителя разноски с 50% при което се е получило абсурдно положение дължимите на заинтересованата страна „ЛФС“ЕООД разноски да са значително по-високи от тези в полза на възложителя. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се постанови ново, с което на частния жалбоподател да бъдат присъдени изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. По делото не е постъпил писмен отговор по частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното определение №1014 от 08.12.2022г. постановено по преписка № КЗК-657/202 г. на основание чл.217, ал.4 във вр. с чл.217, ал.2 ЗОП е оставено без уважение искането на УМБАЛ “Александровска“ ЕАД за изменение на решение № 898 от 17.11.2022 г. на КЗК, постановено по преписка КЗК-657/06.10.2022г., в частта за разноските. Това решение на КЗК е оставено в сила с решение № 1603 от 14.02.2023 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 11655/2022 г. За да остави предявеното искане без уважение, КЗК приема, че намаляването размера на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от УМБАЛ “Александровска“ ЕАД е основано на константната практика на Върховния административен съд, съобразно която прогнозната стойност на обществена поръчка или обособена позиция не представлява цена на обжалваемия интерес. КЗК е обсъдила нормата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), в редакцията й, приложима към датата на издаване на решение № 898 от 17.11.2022 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК - 657/2022 г. и е достигнала до краен извод, че правилно и законосъобразно, при преценка на правната и фактическа сложност на предмета на производството по преписка № КЗК-657/2022 г. и при своевременно направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, това на възложителя е било редуцирано от 3000 лв. на минималния размер от 1500 лв. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото съгласно чл. 217, ал.1 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава 27 ЗОП и при условията и по реда на чл.143 АПК. С решение № 898 от 17.11.2022 г. на КЗК, постановено по преписка КЗК-657/06.10.2022г. е оставена без уважение жалбата на "Мастър Пик" ЕАД срещу решение № D17321673/16.09.2022 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Александровска" ЕАД за определяне на изпълнител в открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Приготвяне и доставка на готова храна за хоспитализираните пациенти в УМБАЛ "Александровска" ЕАД", открита с решение № F254556/04.08.2022 г. на възложителя. Относно претендираните адвокатски възнаграждения КЗК неправилно е приела, че поисканото адвокатско възнаграждение от възложителя в размер на 3000 лв., следва да се намали на 1500 (хиляда и петстотин) лева, докато в полза на заинтересованата страна - "ЛФС" ЕООД, предвид фактическата и правна сложност на спора, искането за възлагане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, е редуцирано на 2400 лева. Като е присъдила различен размер на адвокатските възнаграждения на страните в производството пред органа по преразглеждането, в хода на един и същ спор и при една и съща фактическа и правна сложност на този спор, КЗК е нарушила принципа на равнопоставеност, прогласен в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, както и принципите за последователност и предвидимост, регламентирани с императивната норма на чл. 13 АПК. При само една установена фактическа обстановка, КЗК погрешно е преценила, че в полза на страните следва да бъде определен различен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че в производството пред КЗК, представителят на жалбоподателя е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение /без да е уточнено кое точно/ по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, поради което възражението касае и двете адвокатски възнаграждения, претендирани от възложителя и от определения изпълнител на поръчката, с оглед на което при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство по преписка КЗК-657/2022г., настоящият съдебен състав счита, че претендираното от възложителя на обществената поръчка адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 2400 лв., точно толкова, колкото е определено и в полза на заинтересованата страна "ЛФС" ЕООД. По тези съображения обжалваното определение на КЗК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено влязлото в сила решение № 898 от 17.11.2022г. на КЗК, в частта му за разноските, като размерът на разноските, които "Мастър Пик" ЕАД следва да заплати на УМБАЛ “Александровска“ ЕАД бъде увеличен от 1500 лв. на 2400 лв., представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 235, ал.1 АПК, във вр. чл.217, ал.4, изречение второ ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,