Определение № 3043 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2023 г.

Постъпила е на 10.10.2023г. молба от молителя К. К. Б., с която иска да бъде удължен срока за обжалване на определение № 1489 от 06.06.2023г. Твърди, че не може да спази срока поради нежеланието на назначения особен представител да обжалва, с което той не е съгласен. Иска да бъде сменен служебния представител поради различия в гледните точки относно защитата. На трето място твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и затова иска произнасяне по допустимостта на молбата и на това основание. По основателността на исканията настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. приема следното: Молбата за продължаване на срока е подадена в последния ден от течението му и е допустима - определението е съобщено на назначения особен представител по ЗПрП адвокат М. С. на 03.10.2023г. Съгласно чл. 63, ал.3 ГПК сроковете за обжалване не могат да бъдат продължавани. Поради това първото искане следва да бъде оставено без уважение. Не може да бъде уважено и искането за замяна на назначения адвокат - особен представител. Не са налице данни, които да мотивират съда да извърши такава замяна, каквато допуска чл. 23, ал.5 ЗПрП. Липсват и предпоставките по чл.23, ал.6 ЗПрП. Единствено нежеланието на адвоката за обжалва постановеното от съда определение, с което отчасти се оставя без разглеждане молбата за отмяна, не е достатъчно да обоснове такава замяна. Следва да се посочи, че съгласно чл.44, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатът, назначен по Закона за правната помощ, е длъжен да осъществява защитата със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. Третото искане на молителя - за допълване на определението по чл. 307 ГПК е основателно. В молбата на К. Б. от 05.05.2023г., с която се излагат основанията за отмяна, на последно място е визирано това по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Представено е с предходна молба от 30.03.2023г. писмо от Агенцията по вписванията от 23.06.2022г., копия от саморъчни завещания на К. Б. и М. Б. и протоколи за обявяването им, с които молителят твърди, че се е снабдил на 14.02.2023г. Тези документи според него удостоверяват нови обстоятелства, от значение за делото, а именно, че завещанията на К. Б. и М. Б., от които ищците по делото черпят права си, не са били вписани. В определението от 06.06.2023г. това основание не е разгледано поради пропуск на съда. Според настоящия състав молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 6029 от 12.08.2019г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15143/2018г. следва да се допусне до разглеждане и на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.