Определение № 73 от 09.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 648/2013 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал.5 от НПК по жалба на процесуалния представител на И. Т. К. против разпореждане от 05.03.2013 г. по ВНОХД № 842/2012 г. на Окръжния съд в гр. Бургас, с което е върната касационната му жалба против решение № 300 от 30.01.2013 г. по същото дело. С жалбата се поддържа виждането, че решението на окръжният съд е „преграждащо пътя на наказателното производство”, поради което е налице хипотезата на чл. 346, т. 4 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище в подкрепа на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя, установи следното: Окръжният съд – гр. Бургас, с решение № 300/30.01.2013 г.по ВНОХД № 842/2012 г. изменил частично присъда № 1125 от 14.06.2012 г. по НОХД № 332/2012 г. по описа на районния съд от същия град, като намалил наложеното на подсъдимия наказание, а в останалата част потвърдил присъдата. Срещу така постановеното решение подсъдимият подал касационна жалба. С атакуваното разпореждане тази жалба била върната като недопустима. Жалбата срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 346 от НПК изброява съдебните актове, за които е допустимо да бъдат предмет на касационен контрол, а изменителното и потвърдителното решение на окръжния съд не намират място сред тях – арг. от чл. 346, т. 1 и т. 4 от НПК. Ето защо жалбата, подадена от името на подсъдимия К., законосъобразно е била върната при спазване на изискванията на чл. 351, ал.4, т. 3 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение