Определение № 422 от 04.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2116/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Райфайзенбанк / България„ ЕАД против определение № 296 /10.07.2019 г. по гр.д.№ 350/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател против решение № 534/24.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 802/ 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по две частни жалби – на взискателя „Райфайзенбанк /България„ ЕАД и длъжника ЕТ „ Ади – 77 – А. Б.„, срещу две разпределения на суми – от 106 500 лева и 429 000 лева, по изп. дело № 358/ 2018 г. на ЧСИ П. И., извършени на 01.03.2019 г.. Оставената без разглеждане частна жалба атакува първоинстанционния акт, в частта му относно сума от 184 000 лева, изключена от разпределението, съобразно мотивите на постановеното първоинстанционно решение, като заплатена от трето лице, извън образуваното изпълнително производство, в погашение на дълг към взискателя. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, основано на съображението, че за същия липсвал правен интерес от обжалването, доколкото с постановеното от Пловдивски окръжен съд решение са изцяло отменени извършените разпределения, а делото върнато за извършване на ново разпределение от ЧСИ П. И., рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, поради което и частната жалба по същество атакувала мотивите на първоинстанционния акт, което на самостоятелно основание е недопустимо. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че въпросната сума от 184 000 лева – заплатена извън изпълнителното производство, от трето лице, в полза на длъжника, указана от първоинстанционния съд за съобразяване като частично погашение на дълга на взискателя при новото разпределение – е предявена, като основание за атакуване на разпределението, от длъжника ЕТ „ Ади 77 – А. Б. „, респ. уважаването на жалбата на длъжник на това основание е в ущърб на интереса на взискателя „ Райфайзенбанк / България„ ЕАД, т. е. частната жалба срещу решението на Пловдивски окръжен съд е подадена срещу оная негова част, с което се уважава жалбата на противната страна. Ответната страна - ЕТ „ Ади 77 – А. Б. „ – оспорва основателността на частната жалба, поддържайки съображенията на въззивния състав. Акцентира на обстоятелството, че доколкото частната жалба срещу първоинстанционния акт касае единствено мотивите, промяна на правния резултат не само е недопустима, с оглед правния интерес на жалбоподателя, но и невъзможна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима, като предявена срещу преграждащ развитието на производството по чл. 463 ал.2 ГПК съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Жалби срещу извършено на 01.03.2019 г., от ЧСИ П. И., рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Пловдив, разпределение на суми от 106 500 лева и 429 000 лева, по изп. дело № 358/2018 г., са подали всяка от страните – длъжник ЕТ „ Ади 77 – А. Б.„ и взискател – „ Райфайзенбанк / България „ЕАД. С постановеното решение Пловдивски окръжен съд е отменил извършеното разпределение и върнал делото за извършване на ново такова от ЧСИ П. И., като единствено в мотивите / относимо към атакуваната част от акта пред въззивна инстанция / е изложил съображения за основателност на жалбата на длъжника ЕТ „Ади 77 – А. Б.„, в частта й, с която е претендирано изключване на сумата от 184 000 лева - несъобразена при разпределението, като частично погашение на дълга към взискателя, от страна на трето лице и извън изпълнителното производство - и съответно указал съобразяването й като погашение на дълга при новото разпределение. Частният жалбоподател оспорва основателността на съобразяването на частично погашение на дълга, извън изпълнителното производство, при извършване на разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК. Предметът на жалбата на взискателя срещу извършените разпределения е напълно различен: в частта относно сумите, отнесени за погасяване на главницата, без съобразяване на реда по чл.76 ал.2 ЗЗД, за погасяване задълженията от законна лихва преди тези по главницата. Частната жалба е основателна. Със същата е атакувано решението на ОС - Пловдив, в частта му, в която е уважена, в съответната й част, касаеща сумата от 184 000 лева, жалбата на противната страна – длъжник в изпълнителното производство. Безспорен е правният интерес на взискателя от атакуване на решението в тази му част, видно и от предмета на собствената му жалба срещу разпределението, като без значение е обстоятелството, че при произнасянето по двете жалби съдът е постигнал цялостна отмяна на извършените разпределения. Несъстоятелно е възражението на противната страна, че не съществува възможен диспозитив на произнасянето на въззивна инстанция. Както и при произнасянето на ОС –Пловдив, така и при осъществявания инстанционен контрол, съгласно чл.463 ал.2 ГПК, е не само допустимо, но и задължително произнасяне, съобразно предмета на подадените жалби, респ. възможно частично неуважаване на подадените такива, с постановяване на изричен диспозитив. Отделно стои въпроса – предмет на дължимия от апелативна инстанция контрол - надлежно ли се е произнесъл първоинстанционният съд, при изричното препращане на чл.463 ал.1 ГПК към разпоредбата на чл.278 ГПК, предвиждаща, че при отмяна на атакувания съдебен акт, съдът сам решава въпроса по жалбата - чл.278 ал.2 ГПК. Спазването на разпоредбата би изключило настоящата хипотеза на произнасяне по съществото на спора с мотивите, но не и с диспозитива на съдебното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение