Определение № 461 от 03.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 846/2024 г.

Производството е по чл. 43 ал.1 от НПК. С определение от 18.09.2024г. ОС – Габрово е прекратил производството по ЧНД№298/2024г.и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между ОС – Габрово и ОС - Пазарджик. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното дело е било образувано по реда на ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ. Първоначално е образувано пред ОС – Пазарджик въз основа на посочения от издаващата държава адрес на санкционираното лице М. Н. С., който е гр. Пазарджик, ул. "С." № 60. Въз основа на изготвена справка от НБДН съдията при ОС – Пазарджик установил, че посоченият адрес е заявен от лицето като постоянен, но като настоящ е обявен адрес в гр. Севлиево, като само на това основание делото е изпратено на ОС – Габрово по компетентност. По дело 691/2024г. на РС – Пазарджик няма данни лицето да е търсено на посочения от издаващата държава постоянен адрес. От своя страна ОС – Габрово е извършил опит да призове лицето по обявения настоящ адрес, чрез органите на ОЗ Охрана. Там то не било открито, но въз основа на сведение на съсед служителите установили, че от 2016г. лицето живее в Германия. Била изготвена и справка за задгранични пътувания, от която се установява напускане на страната на 21.10.2023г. без данни за последващо завръщане. При тези данни ОС – Габрово приел, че делото неправилно му е изпратено по подсъдност, тъй като е следвало да се разгледа от ОС – Пазарджик и в резултат повдигнал настоящата препирня за подсъдност. Съгласно Чл. 31. ал.1от ЗПИИАКОРНФС Решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България. Съгласно ал.3 на същия текст при определяне на подсъдността се прилага и чл. 15, ал. 4 и 5. Според чл. 15 ал.5 от ЗПИИАКОРНФС Ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на територията на Република България, компетентен да разгледа решението е Софийски градски съд. Това са относимите към настоящият спор за подсъдност разпоредби, като приложимостта на дадените от тях алтернативни разрешения за местно компетентния съд следва да се прецени с оглед на установените по делото обстоятелства. Цитираният чл. 31. ал.1от ЗПИИАКОРНФС по отношение на физическите лица въвежда два алтертнативни критерия за определяне на местната подсъдност „местоживеенето“ или „обичайното пребиваване на лицето“. Така формулирани те не съвпадат с използваните в Закона за гражданската регистрация понятия „ постоянен адрес“ и „настоящ адрес“ Съгласно уредбата на чл. 93 от ЗГР Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район "Средец" на гр. София. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес. Съгласно чл. 94. настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Лексикалното и логическо тълкуване на употребените от ЗПИИАКОРНФС понятия „местоживеене“ и „обичайно пребиваване“ при съпоставка с посочените легални дефиниции на „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“ сочат на известно смислово съвпадение на „местоживеене“ и„постоянен адрес“ от една страна и „обичайно пребиваване““ и „настоящ адрес“ от друга. Но докато при първите две понятия съвпадението изглежда пълно, доколкото лицето само избира какво местоживеене/ постоянен адрес да декларира, при вторите две пълно съвпадение ще е налице само при вярно деклариране от страна на лицето. При невярно деклариране отразеният в регистрите настоящ адрес може и да не съвпада с „обичайното пребиваване на лицето“, което е по скоро обективен факт, който следва да бъде установен и доказан, преди да породи правните си последици, които се изразяват в промяна на местната подсъдност. В конкретния случай ОС – Габрово е действал в съгласие с описаните по – горе правни положения, като е направил нужното, за да установи и е установил, че декларираният настоящ адрес не е този, на който лицето фактически обичайно пребивава. При тези обстоятелства верен е извода на ОС – Габрово, че не е имало фактически и правни основания да се реализира втората алтернатива на чл.31 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, а първата такава. Местно компетентен да разгледа делото е съдът по местоживеене/ постоянен адрес, който е ОС – Пазарджик.