Решение № 7599 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2014 г.

ВАСV отделение23.06.2015 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4640 от 7.07.2014 г. по адм. дело № 2792/2014 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № ЧР-2 12/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7599 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росица Андреева Русева против решение № 4640 от 7.07.2014 г. по адм. дело № 2792/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Русева против заповед № ЧР-2 12/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като длъжността "старши юрисконсулт" и функциите, които е изпълнявала са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЧР-2 12/19.02.2014 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването на служителите в администрацията), при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Независимо от горното и в противоречие с възприетото от административния съд, настоящата инстанция приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката следва да бъде отменена, като постановена при неизпълнение на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в нарушение на целта на закона. Установено е, че жалбоподателката е назначена на длъжност "старши юрисконсулт" в Регионална дирекция за социално подпомагане - Шумен и заема единствената бройка за длъжността, съгласно длъжностното разписание от 1.02.2014 г. С доклад от 18.02.2014 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане предлага на изпълнителния директор на агенцията да премахне бройката за старши юрисконсулт в регионалната дирекция с оглед намалелия брой дела и жалби, като функциите по правно обслужване на регионалната дирекция се възложат на служителя, назначен на длъжност "старши юрисконсулт" в Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен. В съответствие с доклада (в този смисъл е поставената върху документа резолюция), считано от 01.03.2014 г. изпълнителният директор на агенцията утвърждава ново длъжностно разписание, според което бройката за длъжността "старши юрисконсулт" в Регионална дирекция за социално подпомагане - Шумен е премахната. От съпоставката на длъжностните характеристики за длъжността "старши юрисконсулт" в Регионална дирекция за социално подпомагане - Шумен, изпълнявана от жалбоподателката и тази за длъжността "старши юрисконсулт" в Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен се установява, че независимо, че двете длъжности са с длъжностно ниво 10 и експертно ниво 6, правомощията на първата длъжност са по- широки и включват осъществяване на процесуално представителство на Агенцията за социално подпомагане, на Регионалната дирекция и на дирекциите за социално подпомагане в областта (т. 5.1 от длъжностната характеристика); контрол върху актовете, договорите и други документи, свързани с дейността на регионалната дирекция и дирекциите социално подпомагане (т. 5.3); участие в планирането, подготовката, организацията и координацията на дейността по обществени поръчки в регионалната дирекция и в дирекциите социално подпомагане и последващ контрол върху сключените договори (т. 5.5); разясняване прилагането на нормативните актове на служителите в регионалната дирекция и в дирекциите социално подпомагане (т. 5.6); оказване на методическа помощ на служителите в дирекциите "Социално подпомагане" относно прилагането на законодателството в съответните области на дейност (т. 5.7). Задълженията, предвидени в длъжностната характеристика, са проекция на функциите на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Шумен по оказване на методическо ръководство и контрол върху дейността на дирекциите за социално подпомагане, регламентирани в чл. 14, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 14 от устройствения правилник. Задълженията, включени в длъжностната характеристика на длъжността "старши юрисконсулт" в Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен, са аналогични, но по-тесни, тъй като са ограничени до териториалния обхват на дейността на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен. При тези факти, в противоречие с възприетото от административния съд, настоящата инстанция приема, че предпоставките на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са осъществени. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая, независимо че длъжността, заемана от жалбоподателката Русева е премахната като нормативно определена позиция, присъщите й функции и задължения са запазени, извод който следва от и обстоятелството, че регламентацията на дейността на регионалната дирекция, не е променена (чл. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане). Безспорно, право на административния орган е да прецени как ще организира дейността в съответната администрация, като е възможно функциите на длъжност, която се съкращава, да бъдат възложени на друга длъжност, която е съществувала и продължава да съществува. Във всички случаи действията на органа в подобни хипотези следва да бъдат насочени към подобряване на организацията на работа по начин, който да позволи дейността да се изпълнява качествено от по- малък брой служители. В случая обаче функциите и задълженията на съкратената длъжност ще бъдат възложени на служител в друга структура, който независимо, че заема същата нормативно определена позиция, няма компетентността да изпълнява подобни задължения и функции с оглед териториалния обхват на административната структура, в която е назначен (длъжностна характеристика за длъжността "старши юрисконсулт" в Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен). По този начин извършената структурна промяна е в противоречие с функциите, възложени на регионалната дирекция съгласно устройствения правилник и не води до оптимизиране на работата в съответната администрация, а фактически препятства правното обслужване на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Шумен, което не се изразява единствено в процесуално представителство пред съд. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката е упражнено в нарушение на материалния закон и на целта на закона, тъй като не е насочено към подобряване и оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, независимо че това ще препятства и затрудни дейността на регионалната дирекция, свързана с правното обслужване. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че оспореното решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това и съгласно чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК същото следва да бъде отменено и на основание с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката Русева да бъде отменена. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3