Определение № 158 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 77/2020 г.

С определение № 34/13.01.2020 г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 136258/06.11.2019 г. на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, срещу решение № 6575/19.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 15389/2018 г. по описа на Софийски градски съд, и е прекратено производството по гр. д. № 77/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, поради недопустимост на жалбата. С молба с вх. № 3886/27.05.2020 г. по описа на ВКС, подадена от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, чрез пълномощника инж. Т. П., е поискано допълване на определение № 34/13.01.2020 г., постановеното по реда на чл. 288 ГПК, чрез произнасяне по направеното с касационна жалба вх. № 136258/06.11.2019 г. искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до произнасяне по молба за отмяна по чл. 303 ГПК по гр. д. № 4853/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО. Ответникът по молбата за допълване на определението – П. С. П., не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира искането на молителя за допълване на постановеното определение за неоснователно. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда не съдържа произнасяне по целия заявен правен спор. По реда на допълването не може да се променя правораздавателната воля на съда в неоттегляем негов акт. Когато касационната инстанция е сезирана по реда на чл. 288 ГПК с жалба срещу въззивно решение, тя се произнася с определение, с което след преценка, че обжалването е допустимо, допуска или не допуска това решение до касационен контрол. Определението на касационния съд не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи само определението, с което жалбата се оставя без разглеждане. Когато жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и когато касационният контрол не е допуснат, съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. Това е така, дори да не са обсъдени някои от основанията за допускане на касационната жалба (макар конкретният случай да не е такъв). В случая касационната жалба като недопустима е оставена без разглеждане и съдът не е дължал произнасяне по заявеното в жалбата искане за спиране на производството, каквото дължи само при преценка за подадена редовна и допустима касационна жалба. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че спиране на настоящето производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с твърдение за наличие на преюдициален спор – висящо отменително производство, и по същество е неоснователно. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по преюдициален спор и евентуално образувано производство по нея не са основание за спиране, тъй като самият спор по преюдициалното правоотношение е приключил с влязло в сила решение и до постановяването на акт за отмяната му от ВКС липсва висящност на този спор. Редът за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е ИЗВЪНРЕДЕН СПОСОБ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение и самата молба за отмяна не създава отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение