Решение № 6465 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2014 г.

Решение № 6465 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив (дирекция "ОДОП"), срещу решение № 928 от 8.04.2014 г. по адм. дело № 2124 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на Радослав Златков Марчев, е отменен ревизионен акт (РА) № 261300116 от 22.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 596 от 14.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Радослав Златков Марчев, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Митко Цветков. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Вичо Станев, изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 261300116 от 22.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 596 от 14.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Този акт е издаден в резултат на осъществена ревизия на Радослав Златков Марчев за ревизиран период м. 01.2008 г. - м. 12.2009 г. по прилагането на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, (ЗДДФЛ), Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) и Кодекс за социално осигуряване (КСО), като при реализирането й е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - несъответствие между декларираните/и или получени приходи и доходи на ревизирания субект на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Лицето е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще се осъществява по особения ред затова, като същото е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С ревизионния акт са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 731.36 лв., главница и 1 535.75 лв., лихви; за 2009 г. в размер на 919.36 лв., главница и 274.43 лв., лихви. Определени са и задължения за социални и здравни осигуровки, както и такива за допълнително задължително пенсионно осигуряване, главница и лихва за 2008 г. и за 2009 г., конкретно посочени по размери. Те са вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 590.40 лв. и лихви в размер на 2 813.35 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2008 г. в размер на 1 267.20 лв. и лихви в размер на 521.56 лв., вноски за ДЗПО за 2008 г. в размер на 1 056.00 лв. и лихви в размер на 824.54 лв. Вноските за 2009 г. за ДОО а в размер на 1 385.82 лв. и за лихви в размер на 788.71 лв.; за здравни осигуровки са в размер на 852.82 лв. и лихва в размер на 254.57 лв., и за ДЗПО в размер на 533.00 лв. и лихви в размер на 301.87 лв. Ревизираното лице е и едноличен търговец с фирма ЕТ "Джъстин 99 - Радослав Марчев", като е и семейно, считано от 1.06.2008 г., когато е сключило граждански брак. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по делото, обсъдени са събраните писмени и гласни доказателства (разпит на свидетеля Радин Марчев, дядо на ревизираното лице) и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключения и съдебно-оценителна експертиза. Изложени са също правни съображения относно обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обосноваващо прилагането на специалното производство за облагане и неговият характер, относно носенето на доказателствената тежест, поради презумпцията на чл. 124, ал. 4 от ДОПК. Обсъдени са също материалноправните разпоредби от ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, както и процесуалните правила, уредени в съответните норми относно събирането на гласни доказателства и тяхното кредитиране. Направен е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради което същият е отменен. Основните спорни моменти в производството пред административния съд са били относно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по специалния затова ред, относно формирането на данъчната основа и относно събирането и цененето на писмени и гласни доказателства в двете фази на данъчния процес - административната и съдебната. Първото касационно възражение е насочено към неправилната според касатора преценка на съда за отсъствие на обстоятелството по чл. 122, т. 7 от ДОПК. Второто касационно възражение е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която според съда е материалноправна, респ. неприложима за времето преди 15.02.2011 г., когато тя е създадена. Според касатора тя е процесуална норма и намира приложение и в процесния случай. В касационната жалба се съдържат съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при цененето на събраните доказателства, без изрично това касационно основание да е конкретно формулирано като порок на обжалваното решение. По повод спорните моменти относно прилагането на особения ред за осъществяване на ревизия и облагане с данъци и начисляване на социални и здравни осигуровки на ревизирания субект по делото от него е бил застъпен аргумента, че неправилно приходният орган е приел към 31.12.2007 г. той не е имал налични парични средства. Същият е развит по повод договор за дарение, по който той е страна и за което е представен такъв, сключен на 3.01.2005 г. за сумата 25 000.00 лв., а нотариално заверен през 2011 г. Развити са съображения и за неправилно определяне на паричния поток в резултат на включване в паричния баланс в частта разходи на сумата от 69 260.00 лв. Същата представлява разлика между определената от експерта по оценителната експертиза по чл. 60 от ДОПК справедлива пазарна стойност на закупените от ревизирания субект недвижими имоти (два апартамента, гараж и два склада в състояние на груб строеж, съгласно нот. акт № 153/8.02.2008 г.) в размер на 162 880.00 лв. и сумата от 93 620.00 лв., записана в него като платена. По повод на оспорването и с оглед на изискването за доказване на твърденията за оборване на фактическите констатации по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, по делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, като експертът Станимира Сакутска дава като справедлива пазарна стойност без включен ДДС, такава в размер на 86 485.61 лв. В съдебно заседание от 26.11.2013 г., когато експертът е изслушан същият е заявил, че при изготвянето на експертизата се е "позовал на представени нотариални актове за реални сделки, като най-подходящи са извеждане на пазарната стойност на обектите са методът на увеличената стойност и методът на сравнимите неконтролирани цени по наредба № Н-9/14.08.2006 г. за определяне на пазарни цени". Заключението не е оспорено от страните по делото, като е изготвено при съобразяване с чл. 17 от наредбата и пазарната цена е определена като средноаритметична стойност на стойностите по двата използвани метода - метода на увеличената стойност и метода на сравнимите неконтролирани цени. По повод т. н. начално салдо и цитирания договор за дарение в същото съдебно заседание е разпитан като свидетел Радин Марчев, дядо на жалбоподателя, който изрично е дал съгласието си затова. Недвижимите имоти са закупени от фирмата, собственост на бащата на ревизирания субект. Както беше посочено по делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения, като второто е изготвено по повод допусната техническа грешка, която е коригирана. Експертът Мария Мърхова в открито съдебно заседание от 5.03.2014 г. ги е докладвала, като те не са оспорени от двете страни по делото. След даване ход на делото по същество, както и в писмената защита, процесуалният представител на приходната администрация юрисконсулт Мария Григорова изрично заявява, че не следва да се кредитира заключението в първия му вариант. При изготвянето на този вариант и формиране на началното салдо се взема предвид сумата от 25 000.00 лв., предоставена от дядото на ревизирания субект, поради което има налични средства. При втория вариант тази сума не е взета предвид, поради което към 1.01.2008 г. лицето не е разполагало с парични средства. Настоящият съдебен състав намира, че правило съдът е кредитирал заключението в първия му вариант, както и събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля Марчев, последните преценени с оглед изискванията на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. По повод предоставянето на спорните парични средства от дядото на ревизирания субект по делото не е бил спорен факта, че същият има финансовата способност да ги даде, с оглед на осъществяваната от него търговска дейност. Преценката на тези доказателства и доказателствени средства, както и по повод на оценката на закупените от ревизирания субект недвижими имоти, описани в цитирания нот. акт, определена също чрез съдебно-оценителна експертиза, следва да се свързва преди всичко с носенето на доказателствената тежест от адресата на ревизионния акт, с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съобразяване на правилата за доказване при събиране на гласни доказателства, както и тези на доказателствени средства - заключенията по съдебните експертизи, се явява задължително, но това не изключва и житейската преценка на взаимоотношенията между страните по договора за дарение, или за покупко-продажба - между син и дядо, син и баща. След като разпитания свидетел изрично заявява, че е предоставял парични средства на внуците си, между които е и ревизирания субект, както и за ежедневни нужди по повод съвместния им живот, което е направил при условията на чл. 170, ал. 1 от ГПК и не важат ограниченията по чл. 164 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и още повече, че не се спори за възможността да ги даде, следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. По делото не е имало спор относно другите пера по съдържание и размер, включени в приходната и разходната части на паричните потоци по години. Така с оглед на приетото от съда по делото правилно е преценявана данъчната основа, съответно не се явява доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде реализирана ревизията по особения ред, както и за определяне на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и за такива по КСО и ЗЗО. По повод на направения извод от съда за характера на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, то при този изход от спора не се дължи произнасяне по правилността на решението в тази му част. Настоящият съдебен състав, както и други състави на първо отделение вече са изявили становище, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК има процесуалноправен характер и е приложима както по отношение на висящи към момента на влизането й в сила ревизионни производства, така и спрямо включени в техния обсег предходни данъчни периоди (решение № 2516 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 8280 по описа за 2014 г. на ВАС, I отд.; решение № 5234 от 15.04.2014 г. по адм. дело № 10846 по описа за 2013 г. на ВАС, I отд.; решение № 7807 по адм. дело № 14232 по описа за 2013 г. на ВАС, I отд.; решение № 4821 от 8.04.2014 г. по адм. дело № 13815 по описа за 2013 г. на ВАС, I отд.). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски следва да се присъдят на ответната страна в размер на 1 200.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение