Определение № 12008 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Постъпила е молба от Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе, чрез адв. М. Любомиров за изменение на решение № 8057/27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2297/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските. В искането се твърди, че присъдените в полза на НАП разноски са прекомерни и същите следва да бъдат определени по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност счита, че съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъдените разноски следва да бъдат редуцирани от 853,50 лв. за касационното производство на 683,16 лв., а за първоинстанционното производство – от 811,96 лв. в размер на 642,20 лв. Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП в депозиран писмен отговор чрез юриск. З. Енев по подробни съображения счита, че претенцията за изменение на касационното решение в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 8057/27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2297/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение е отменено решение № 122/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Русе в частта, в която по жалба на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе е отменен Ревизионен акт № Р – 03001822004292 – 091 – 001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения на адвокатското съдружие за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 4 370 лв. и лихви – 749,64 лв. и вместо него жалбата на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе срещу цитирания акт, в посочената част, е отхвърлена. Касационният състав е отменил решението и в частта за разноските за сумата над 1 481,48 лв. за разликата до пълния размер от 2 710 лв., а в останалата част е оставено в сила. Със същото решение Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 811,96 лв. за първата съдебна инстанция, а за касационната инстанция разноски в общ размер на 853,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе разноски за касационната инстанция в общ размер на 929,34 лв. Касационният състав на ВАС, Първо отделение е определил, съотв. присъдил разноските на страните по делото съобразно изхода на делото, като в една част касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП е уважена и е отменен ревизионния акт в частта на установени задължения в общ размер на 5 119,64 лв., главница и лихви. Съобразно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото в размер на 5 119,64 лв. размерът на минималното възнаграждение е 811,96 лв. за всяка една инстанция. В случая размерът на юрисконсултското възнаграждение на касатора е определен в нормативно предвидения минимален размер, съобразно материалния интерес, поради което не са налице основания за неговото намаление. Съобразно изхода на делото е определен и размерът на държавната такса, която следва да се възстанови на касатора. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП своевременно е заявил исканията си за присъждане на разноски пред административния съд и пред Върховния административен съд. Както основателно се сочи и в представения в настоящото производсто отговор, възражение за прекомерност на претендираното от НАП възнаграждение не е направено както в хода на проведеното първоинстанционно производство, така и пред настоящата инстанция. В този смисъл, доводът на молителя Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе за прекомерност е недопустим, тъй като той може да се прави най-късно до приключване на устните състезания, когато приключва и спорът по същество, което в случая не е сторено. В съдебното производство по обжалване на ревизионни актове по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, разноските се определят на основание чл. 161 ДОПК. Нормата на чл. 78 ГПК не намира субсидиарно приложение на основание § 2 от ДР на ДОПК. В съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения именно с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ за съответния вид помощ. В този смисъл, неоснователно се поддържа от молителя, че в случая приложение следва да намери чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователно е и възражението за претендирани от страна на НАП разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 416,41 лв. и в този смисъл присъждане на разноски свръх петитум. Както в касационната жалба, така и в молба - становище от 03.06.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, страната е заявила претенция за присъждане на разноски по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 1 416,41 лв. за всяка съдебна инстанция. Същите са изчислени съобразно материалния интерес по делото, който е в общ размер на 11 293,41 лв. за установени задължения за корпоративен данък, както следва - за 2019 г. в размер на 4 850 лв. и лихви – 1 323,77 лв. и за 2020 г. в размер на 4 370 лв. и лихви – 749,64 лв. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че молбата на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – гр. Русе по чл. 248 АПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение