Определение № 60397 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1869/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частната, означена още и като „касационна“, жалба (с вх. № 10447 от 17.VІ.2021 г.) на Агенция по вписванията /по-нататък само „Агенцията“ или „АВ“/, подадена чрез неин юрисконсулт против определение № 356 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 7.VІ.2021 г., постановено по т. /ф./ д. № 369/2021 г., с което е била оставена без разглеждане жалбата на АВ срещу решение № 12 на Благоевградския ОС от 9.ІІІ.2021 г., постановено по т.д. № 33/2021 г. с предмет отменяване на отказ № 20210216092617/17.ІІ.2021 г. на длъжностното лице по регистрацията в АВ, като е било постановено да се впишат обстоятелствата по заявлението на Сдружението с нестопанска цел „Местна инициативна група Сандански – МИГ Сандански“ с вх. № 20210216092617 от предходната дата 16.ІІ.2021 г. Оплакванията на Агенцията настоящ частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, а - алтернативно – неговото отменяване. Ответното по частната жалба Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група Сандански – МИГ Сандански“ /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията на АВ за недопустимост и за неправилност на атакуваното от нея прекратително определение на САС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на Агенцията по вписванията ще следва за се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази жалба е неоснователна. В мотивите си към атакуваното прекратително определение съставът на САС е изложил аргументи, че с измененията в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/2020 г.) не се засяга характерът на производството по обжалване на откази на дл. лице по регистрацията в АВ и не се предоставя на органа, постановил отказа, правомощие за обжалване на отменителния акт на съответния окръжен съд. Това разбиране следва от положението, че в регистърното производство на закрила подлежи правният интерес на заявителя, за когото възникват правни последици при отказ да бъде вписано, обявено или заличено заявеното от него обстоятелство или акт било в ТР или в РЮЛНЦ. Това специфично производство запазва и занапред правната си характеристика на охранително /по см. на Част VІ ГПК/, а установената възможност АВ да депозира становище по жалбата срещу отказа на дл. лице по регистрацията, както и да бъде снабдена с препис от решението на ОС, не й придава качеството на страна в този съдебен процес, а оттук – и право да подава жалба срещу отменителното решение на съответния ОС. Понеже целите „бързина“, „опростеност“ и „стабилност“ в процедурата по регистрацията се постигат с веднъж осъществения инстанционен контрол върху отказа на органа по вписването, то в противоречие с тези законоустановени цели би се явило всяко едно тълкуване за наличие на предоставена на този орган процесуална възможност за последващо атакуване на съдебния акт, вече дал на заинтересования от съответната регистрация правен субект първоначално търсеното от него съдействие. С оглед горното не се констатира вероятност атакуваното прекратително определение на САС, отнасящо се до липсата на легитимация на АВ да обжалва отменителни решения на окръжните съдилища, да е процесуално недопустимо съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Обжалваното прекратително определение на САС е правилно /законосъобразно/ и затова ще следва да бъде потвърдено по следните съображения: Характерно за регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ е, че то е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК. Възлагането с този специален закон на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в ТР и в РЮЛНЦ на длъжностните лица по регистрацията към АВ отнема единствено естеството на „съдебно“ на това производство по регистрация, но не и останалите белези на типично охранително производство. Несъмнено регистърното производство е безспорно и едностранно, започва по молба на оправомощеното лице – чл.чл. 13 и 15 ЗТРРЮЛНЦ. Докато дейността на дл. по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията, визирани от чл. 21 от закона, с оглед което това лице по свой почин, т.е. служебно, дава указания на заявителя за представяне на необходимите документи - чл. 22, ал. 5 от същия закон. Целта на производството е оказване на съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени в закона негови права, като чрез вписването на обстоятелства (чл. 4 от закона), обявяване на актове (чл. 5 от закона) или заличаване на вписване по партидата на съответния субект се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването (чл. чл. 7, 8 и 9 от закона), т.е. все изгодни за него правни последици, но не и да се накърни с крайния акт чужда правна сфера. С оглед последното на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация - чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В случай, че вписването/заличаването накърнява права на трето лице, този спор не може да бъде разрешен от дл. лице по регистрация, а само от съд, в състезателно исково производство с участието и на двете страни по спора относно накърненото право. При това регистърното производство може да бъде спряно отново само от съда при условията на чл. 536, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Посочената разпоредба от процесуалния закон (обн. ДВ, бр. 38 от 10 май 2019 г.), т.е. след измененията на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 30.ХІІ.2016 г.), еднозначно определя регистърното производство като охранително, предвиждайки в текста на първата своя алинея, че то се спира, „ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ“. Понастоящем по приложението на чл. 536, ал. 3 ГПК, дефиниращ регистърното производство като охранително, е създадена трайна практика на съставите от двете отделения на търговската колегия на ВКС, обективирана в следните актове: 1./ Опр. № 78/28.І.20219 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 2734/2018 г.; 2./ Опр. № 108/27.ІІ.2020 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 335/2020 г.; 3./ Опр. № 292/27.VІІ.2020 г. на ІІ-ро т.о по ч. т. дело № 777/2020 г.; 4./ Опр. № 310/30.ІХ.2020 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 1500/2020 г. и др. Подобно на всички охранителни актове, крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и затова, при постановен отказ, може да бъде подадено ново заявление – чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ. Обжалването на отказа на дл. лице по регистрацията пред съд е по реда на гражданския процес – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. чл.чл. 274-279 ГПК (единствено с изключението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия), т.е. аналогично на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производство по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър, което също е охранително по процесуалноправното си естество – чл. 577 ГПК, във вр. чл. 569, т. 5 ГПК. В производството по обжалване пред окръжния съд няма качеството „страна“ органът, постановил отказа – нито длъжностното лице по регистрация, нито съдията по вписванията. В случай, че бяха налице характеристики на регистърното производство като административно такова, то по правилата на АПК и според задължителните постановки на ТР № 2/24.ІІІ.2021 г. на ОСС от І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС по тълк. дело № 10/2019 г., „страна“ в съдебната контролна фаза на административния процес следва да е дл. лице по регистрация, което е постановило отказа, но не и самата Агенция по вписванията, в структурата на която е административният орган. Ето защо, в процесния случай по необходимост се налага констатацията, че измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/2020 г.) представляват опит на законодателя за разрешаване на въпроса за отговорността за разноски в производствата по обжалване на откази на дл. лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират по различен начин правните характеристика на самото производство по регистрация. В заключение, Агенцията по вписванията не е страна в съдебните производства по обжалване на откази на длъжностното лице по регистрация, поради което тя няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на съответния ОС по реда на чл. 25, ал. 4 от същия закон. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение