Определение № 137 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба, подадена от Ж. Й. Д. и А. Л. Д. чрез техния пълномощник адв. М. Х. за допълване на определение № 60330 от 20.07.2021 г. по делото в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от адв. Л. В. като пълномощник на К. Д. Д. и И. Й. Д., в която се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 60330 от 20.07.2021 г. по гр.д. № 1417/2021 г. по описа на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260572 от 18.12.2020 г. по в.гр.д. № 1107/2020 г. на Пловдивския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от К. Д. Д. и И. Й. Д.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответниците в касационното производство Ж. Д. и А. Д. за присъждане на разноски за касационната инстанция, заявено с подадения от тях отговор на касационната жалба. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от приложените към отговора на касационната жалба пълномощно и договор за правна защита и съдействие, за изготвяне на отговор по касационната жалба и осъществяване на процесуално представителство пред ВКС в производството по обжалване на въззивното решение молителите са заплатили на упълномощения от тях адв. М. Х. уговореното възнаграждение в размер на 600 лв. С оглед изхода на делото, налице са основанията на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане в полза на молителите, ответници в касационното производство, на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното съдът