Решение № 10517 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2013 г.

Решение № 10517 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Красимира Кънчева, в качеството й на процесуален представител на Юлиян Петров Радев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Джули-Юлиян Радев", срещу решение № 1107 от 30.04.2013 г. по адм. дело № 819 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 1000043 от 13.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 412 от 16.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно определени задължения за ДДС в размер на 81 086.28 лв. и лихва за забава в размер на 19 342.79 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 717.25 лв. и лихва за забава в размер на 495.01 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в изпълнение на решение № 2473 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 6755 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е бил ревизионен акт № 1000043 от 13.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 412 от 16.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. -31.12.2008 г., на ЗДДС за периода 26.01.-31.10.2009 г., на ЗДДС - чл. 102 от него за периода 14.06.2007 г. -25.01.2009 г., вноски по реда на КСО и ЗЗО и ЗГВРСНР за периода 1.01.2007 г. -31.10.2009 г., като тя е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900427 от 26.11.2009 г. По делото има данни, че предприятието на едноличния търговец е прехвърлено с договор за продажба на търговско предприятие от 22.10.2009 г., т. е. преди започване на ревизията. Прехвърлянето на предприятието не води до промяна на субекта в данъчното правоотношение, който се явява и носител на данъчното задължение. Приобретателят е солидарно отговорен за данъчните задължения на прехвърлителя, възникнали до момента на прехвърлянето на предприятието, но до размера на получените от него права, съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ. При прехвърлянето отчуждителят, задълженото лице, получава само цената на тази съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Освен това с цит. разпоредба е дадена възможност на страните по договора за прехвърляне на предприятие да направят споразумение с кредиторите относно отговорността на отчуждителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност, като в случая няма данни за такава договореност. Изложеният правен извод на съда по повод възражението на жалбоподателя относно материалноправната и процесуалната му легитимация е правилен и съответства на фактически установеното по делото. Това е един от спорните моменти по делото. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата обстановка по повод на осъществяване на ревизията по особения ред затова, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК от 2.12.2009 г. и от 13.01.2010 г., в резултат на което не са представени искани документи, справи и обяснения. С протокол от 29.01.2010 г. към ревизията са приобщени протокол от 6.11.2009 г. и доказателства по повод извършена проверка на ревизираното лице във връзка с декларациите по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ за периода 2005 г. -2008 г., констатирано е, че лицето е регистрирано по реда на ЗДДС по избор, считано от 26.01.2009 г., анализиран е периода м. 01.-07.2009 г. по прилагането на ЗДДС, направен е преглед на данните по повод извършена инвентаризация на стоки, съгласно протокол от 12.10.2009 г. Установено е, че за периода 1.01.2007 г. -31.05.2007 г. е реализиран облагаем оборот в размер на 53 947.89 лв., като лицето е следвало до 14.06.2007 г. да подаде заявление за регистрация по чл. 98 от закона, понеже са налице обстоятелствата по чл. 102 от ЗДДС затова. По повод на инвентаризацията са осъществени проверки на доставчици на ревизираното лице: "Агенция стрела" ЕООД, "Томи - 2П" ЕООД, "Томи-2П-2005" ООД, ЕТ "Холидей-Силвия Неделчева", "Юта Трейд" ЕООД, "Старфудс България" ООД, ЕТ "Сафари-МХ-Пламен Генчев", "Метро Кеш енд кери България" ЕООД, "Интерснакс България" ЕООД, "Евро-07" АД, "Бритиш Америан Табако България" ЕООД, "Бритиш Американ Табако Трейдинг" ЕООД, "Табак-04" ООД, "Румида и Шери" ООД, "Макско дистрибюшън" ЕООД, "Симекс" ООД, "Кавен Орбико" ООД "Авенди" ЕООД, "Стефан Велев" ЕООД, ЕТ "Иве-Ивелин Иванов", "Красгом" ООД. Направена е констатация, че ревизираният субект за периода 1.01.-31.12.2007 г. е получател по доставки, за които са издадени 426 броя фактури с данъчна основа 142 813.63 лв. и ДДС в размер на 28 562.73 лв.; за периода 1.01.-31.12.2008 г. е получател по 825 броя фактури с данъчна основа 249 532.68 лв. и ДДС в размер на 49 906.54 лв. и за периода 1.01.-31.07.2009 г. е получател по доставки, за които са издадени 603 фактури с данъчна основа 172 757.56 лв. и ДДС в размер на 35 551.41 лв., като в дневника за покупките за посочените периоди има декларирани 412 документа. Приети са за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и т. 6 - данни и сведения, необходими за установяване на основата за облагане с данъци не могат да бъдат получени, понеже ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. След анализ на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане, като с оглед на изискванията на чл. 102, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е определено задължение в размер на 81 086.28 лв. за ДДС и лихва за забава и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. е определено задължено в размер на 3 717.25 лв. Установяването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ДОПК и формирането на данъчната основа са следващите два спорни момента. При съдебното разглеждане на спора е изслушана съдебно-графологична експертиза, като заключението по нея повторно е прието при новото разглеждане на делото. Установено е, че по отношение доставчиците "Томи - 2П" ЕООД, "Томи-2П-2005" ООД не може да се установи кой е положил подпис, понеже фактурите са в лошо състояние. За част от тези, издадени от ЕТ "Холидей-Силвия Неделчева" се установява, че нямат положен подпис от Юлиян Радев, а в друга част въобще няма положен подпис. За други не може да се установи лицето, което е положило подпис. За фактури, издадени от "Юта Трейд" ЕООД, ЕТ "Сафари-МХ-Пламен Генчев" и "Кавен Орбико" ООД не се установява също да са подписани от Юлиян Радев. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключения по нея. Констатирано е, че на 26.01.2009 г. търговецът е регистриран по ЗДДС, като до този момент фактурите, издадени от доставчиците, посочени в РА не са включени в дневника за покупки. След тази дата има отразени фактури, съответно осчетоводени и включени в дневника за продажбите за отделни месеци и те съответстват на тези осчетоводени при доставчиците, с изключение на "Макско дистрибюшън" ЕООД и "Симекс" ООД, които не са намерени, за да бъде осъществена проверка. По фактурите е осъществено плащане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правилен е изводът на съда и подхода му при преценка на основните спорни моменти, който се свежда до това кой носи доказателствената тежест, с оглед на специалния ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. Възраженията пред първоинстанционния съд, а сега и касационните възражения са насочени към твърденията, че процесните доставки са нереални, независимо осъществената при него, търговеца, инвентаризация и направената проверка при доставчиците. От друга страна след като в счетоводството му има данни за осъществявани доставки, той застъпва становището, че същото е водено редовно, поради което и не са налице обстоятелствата, обуславящи специалния ред за осъществяване на ревизията. Изложените му аргументи са в противоречие с оглед на позицията, която касаторът застъпва. Правилно съдът се е обосновал с неуспешното оборване на фактическите констатации в ревизионния акт, понеже факта, че някои от фактурите не са подписани, не означава, че такива не са издавани и получателя по тях не е ревизираното лице, доколкото това не е задължителен реквизит съгласно ЗСч, още повече, че при него на всеки един обект е имало работници, което той не оспорва и които също са могли да положат подпис. Всички доставчици, без "Агенция стрела" ЕООД, за което дружество има данни, че е плащано по банков път за част от доставките му, са осъществили плащания по фактурите в брой, като за двете дружества "Макско дистрибюшън" ЕООД и "Симекс" ООД са представени такива доказателства в съдебното производство. Освен това чрез изслушаната експертиза по безспорен начин се установява, че счетоводството на ревизирания субект не е водено редовно, а освен това съдът се е позовал на неустановяване на липси при него, в резултат на което следва да се приеме, че той е реализирал последващи облагаеми доставки. Точни и съответни са изводите на съда за формиране на данъчната основа за облагане по двата материални закона с ДДС и данък върху дохода, доколкото по делото не са оборени констатациите и в тази насока. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение