Решение № 7237 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. П., чрез адв. К. Маречков, против решение № 4126/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 816/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и да бъде прогласена нищожността на административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Агенция „Митници“, чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. П. П. против изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 32-273238/05.09.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, с което му е отказано ползването на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, по подадено заявление рег. №32-264931/29.08.2025 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е държавен служител в Агенция „Митници“ - ТД Митница Русе, на длъжност „старши инспектор“. С писмо изх. № 123290-607/25.08.2025 г. на ГДОП Сектор 01 в отдел 05 към МВР, директорът на ТД Митница Русе е уведомен, че на 21.08.2025 г. жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 301, ал.1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК по ДП № 386/25г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 1933/2025г. по описа на ОП - Велико Търново и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева. Със заповед № ЗАМ -1367/32-259161/25.08.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ срещу И. П. П. е образувано дисциплинарно дело № 5/2025 г. Със Заповед № 1367/25.08.2025 г., на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служителят е временно отстранен от длъжност. Заповедта е връчена на И. П. на 25.08.2025 г. На 29.08.2025 г. И. П. е подал заявление до директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 63 от ЗДСл е поискал да му бъде разрешен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Към заявлението приложил акт за раждане на М. П., приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, надлежно попълнено, служебна бележка от ТД на НАП - работодател на майката на детето, че същата не ползва отпуск по чл. 164 от КТ и Приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО. Във връзка с подаденото заявление е изготвена докладна записка от директор на дирекция „Правно- нормативна“ на Агенция „Митници“ до директора на Агенция „Митници“ за неоснователността му, с мотиви, че към момента на подаване на заявлението за ползване на конкретния вид отпуск държавният служител е фактически отстранен от работа, въз основа на издадена заповед, и не се явява осигурено лице. Последвало издаването на отказ за разрешаване на ползване на отпуск по чл. 63 от ЗДСл във вр. с чл. 164 от КТ, обективиран в писмо рег. № 32-273238/05.09.2025 г. на директора на Агенция „Митници“. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на относимите материалноправни норми, съдът е приел, че съгласно чл. 63 от ЗДСл във вр. с чл.164, ал. 3 от КТ, отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, със съгласието на майката, може да се ползва от бащата на детето. Развил съображения, че работодателят не може да откаже ползване на този отпуск и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащия служител. Приел, че ползването на платен отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника и за използването на която не са установени никакви ограничения, както и че правото на този отпуск е производно от правото на майката, следователно изискването на закона е майката, а не жалбоподателя, да е осигурено лице. В заключение съдът е посочил, че служебното отношение на жалбоподателя не е било прекратено със заповедта за временно отстраняване от длъжност, а едва с връчването на заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл на 03.11.2025 г., която подлежи на предварително изпълнение, поради което приел, че отказа да се разреши ползване на отпуск на бащата, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, е незаконосъобразен към датата на неговото постановяване, но с оглед факта, че към датата на съдебните прения пред първата инстанция служебното правоотношение се прекратено, липсват основания за отмяна на оспорвания акт и връщане на преписката на АО за постановяване на акт. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: Съгласно чл. 63 от ЗДСл, държавният служител има право да ползва отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 164, ал. 3 от КТ, със съгласието на майката, ползването на отпуска може да бъде разрешено на бащата (осиновителя) или един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В този случай лицето, което ползва отпуска вместо майката, има право на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е необходимо не само майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството, но и лицата, които ще ползват отпуска по чл.164 ал.3 от КТ с нейно съгласие, да работят по трудово правоотношение, т.е. тези лица също да бъдат осигурени лица. Според чл.4 ал.1 т.2 от КСО държавните служители по ЗДСл са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурено лице по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4, чл.4а ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. При временното отстраняване от длъжност не се извършва трудова дейност, респ. държавният служител временно не изпълнява задължението си по правоотношението. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДСл., за времето, през което е държавният служител бил отстранен от длъжност, той не получава заплата, а това има за последица и загуба на осигурителни права. За периода на временно отстраняване от длъжност служителят не е обществено осигурен, съгласно чл.10 ал.2 вр. с ал.1, чл.9 ал.3 т.1 и чл.4 ал.1 т.2 от КСО. Съгласно чл. 52а КСО за придобиване право на парични обезщетения при отглеждане на дете до 2-годишна възраст е необходимо да са изпълнени следните условия: към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство; да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. В чл. 53, ал. 1 от КСО е предвидено, че месечното парично обезщетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете на майката, е в размер, определен със Закона за държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер ,определен със ЗБДОО. Посочената правна уредба води до извода, че за ползването на процесното обезщетение, е необходимо майката на детето, което се отглежда от друг осигурен член на семейството, да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Тъй като правото на прехвърляне на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е акцесорно на правото на отпуск, съответно - от правото на парично обезщетение на майката, то това изискване е относимо и за лицето, което ще ползва този отпуск със съгласието на майката на детето. В случая, бащата, на когото се прехвърля правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения, а те са акцесорни, като предпоставка за получаването им е не само правото на майката на детето на обезщетение за общо заболяване и майчинство, но и изискването бащата да работи по трудово / служебно правоотношение и да има качеството на осигурено лице. При наличието на заповед за временно отстраняване от длъжност във връзка с образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител, той не изпълнява задълженията си по служебното правоотношение и не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което правилно с оспорения отказ е отказано разрешаването на ползването на отпуск на бащата на детето по чл.164 ал.3 от Кодекса на труда. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Настоящата инстанция счита, че в случая първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е нов факт от значение за делото по смисъла чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като не установява факти от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт, настъпили след издаването му, а е нов административен акт, издаден на различно фактическо и правно основание. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и в полза на Агенция „Митници“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 ( сто) евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,