Определение № 4146 от 17.09.2025 г. на ВКС по д. № 2266/2025 г.
ВКС17.09.2025 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Н. П. за отвод на съдебния състав по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. О. за допълване на постановеното по делото определение №3226/20.06.25 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. ОСЪЖДА Н. М. П. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27,50 лв. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от П. О. – ответник по оставената без разглеждане с определение по делото от 20.06.25 г. молба на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненски РС по гр.д. №2074/24 г., за допълване на определението с присъждане на деловодни разноски за адв. възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Ответникът по молбата Н. П. чрез назначения му особен представител адв. К. я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, уговорено в размер на 1200 лв. С уведомления от 4.09.25 г. и 5.09.25 г. молителят Н. П. е поискал отвод на настоящия съдебен състав и преразпределение на делото. Искането му е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.22, ал.1 ГПК. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК, след като разноските са поискани своевременно с молба на пълномощника на ответницата на л.31 от делото и в определението си за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане ВКС не се е произнесъл за тях. Молбата по чл.248 ГПК обаче е неоснователна: Ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството на осн. чл.78, ал.3 ГПК. В случая обаче не е установено по безсъмнен начин ответницата да е сторила/заплатила/ разноски за адв. възнаграждение – ТР №6/13 г.ОСГТК, т.1, нито правната помощ да е уговорена като безплатна по чл.38 ЗА. В договора за правна защита и съдействие на л.33 страните / адвокат и клиент/ формално са се позовали на чл.38, ал.1,т.2 ЗА, но са договорили възнаграждение за адвоката от 1200 лв., което клиентът не е заплатил. Уговорката за възнаграждение в договора за правна помощ опровергава твърдението на молителката за безплатно предоставяне на помощта. Молбата на П. О. за допълване на определението от 20.06.25 г. е неоснователна и следва да остане без уважение. ВКС намира, че следва на осн. чл.11 ЗЗДН да осъди молителя Н. П. да заплати в полза на ВКС д.т. за производството по гр.д. №2266/25 г. на трето г.о. в размер на 12,50 лв. и за производството по ч.гр.д. №2648/25 г. на четвърто г.о. в размер на 15 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.