Определение № 7834 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив (ТД на НАП - гр. Пловдив), чрез процесуален представител юриск. З. Хаджийска срещу определение № 500/08.04.2024 г., постановено по адм. дело № 275/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което е отхвърлено искането му за допълване на определение № 195/07.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение с оплакване, че при прекратяване на производството по реда на чл. 158, ал. 3 АПК, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответната страна се дължат разноски. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба Р. Б. Д. от [населено място], Област Смолян не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Б. Д. срещу срещу решение 260/12.10.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С230021-022-0068215/19.09.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив. С разпореждане № 795/08.11.2023 г., постановено по адм. дело № 275/2023 г., решаващият състав е оставил жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, както и доказателства за спазване срока на обжалване на посоченото по – горе решение. Съобщението е получено от лицето на 25.01.2024 г., като в указания срок нередовностите не са отстранени. С оглед изложеното, с определение № 195/07.02.2024 г., постановено по същото дело, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, жалбата на Р. Б. Д. срещу решение 260/12.10.2023 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С молба от 18.03.2024 г. по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е сезиран с искане за допълване на определение № 195/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 275/2023 г., в частта на разноските. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционният съд е приел, че правото на разноски е материална последица от постановения по делото резултат, като при прекратяване на делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК поради неотстраняване на нередовностите на подадената първоинстанционна жалба, ответникът има право на разноски, само ако са направени по делото, което в случая според съда не е сторено. В тази връзка излага мотиви, че след образуване на съдебното производство, момента, след който според съда се осъществява процесуалната защита, няма данни ответникът да е реализирал разноски. Изпратеното, ведно с преписката до съда становище е приел, че е действие преди образуване на делото и не следва да се приема за осъществено процесуално представителство. Предвид изложеното и с оглед липсата на реализирани в хода на делото разноски, първоинстанционният съд е приел подадената по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК молба за неоснователна и е постановил нейното отхвърляне. Обжалваното определение е неправилно постановено. Съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 АПК, приложимо в настоящия случай на основание § 2 от ДР на ДОПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. С оглед описаната по – горе фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че производството пред първоинстационния съд е прекратено поради проявено процесуално бездействие от страна на жалбоподателя, не може да се обоснове извод, че с издаването на решение 260/12.10.2023 г. директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив – ответна страна по образуваното съдебно производство пред Административен съд – гр. Смолян, е дал повод за завеждане на делото, поради което изключението относно дължимостта на разноските, предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК в настоящия случай е неприложимо. С изпращане на депозираната от Р. Б. Д. чрез директора на ТД на НАП – гр. Пловдив жалба до първоинстанционния съд е изпратено становище от издателя на обжалвания акт, в което е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искането на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив за присъждане на разноски, като своевременно направено с депозираното пред първостепенния съд становище, ведно с приложен списък на разноските, следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. Претенциятана частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като в производството по реда на чл. 248 ГПК предвид несамостоятелния му характер не се присъждат разноски, вкл. и при обжалване на такива определения по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, каквото е обжалваното определение на Административен съд - гр. Смолян пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение