Определение № 352 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 309/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Н. М. Н. обжалва определение № 288 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 199/12 г. на Върховен касационен съд ІІІ ГО, с което подадената от него частна касационна жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация [фирма] [населено място], П. И. Г. и П. Й. Я. не вземат становище по жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Видно е от данните по делото че с определение, постановено в съдебно заседание на 15.07.2011 г. по гр. д. № 37 453/10 г. състав на Софийски районен съд е наложил на Н. Н. 100 лв. глоба в полза на бюджета за това, че не спазва реда в съдебната зала. С определение от 27.07.2011 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за отмяна на наложената му глоба. С определение № 18 845 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 15 691/11 г. Софийски градски съд е потвърдил определението на СРС от 15.07.2011 г. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил частната касационна жалба срещу въззивното определение без разглеждане като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението по чл. 92 ал. 1 ГПК не подлежи на касационен контрол. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд потвърждава определение на първоинстанционен съд по чл. 89 ал. 1 т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. По своя характер то е от категорията определения с които съдът администрира движението по делото и цели да организира и обезпечи бързото и законосъобразно развитие на производството, а не осуетява развитието му. Действително, в чл. 92 ал. 1 ГПК е уредена възможност за обжалване на глобите които са наложени на участниците в съдебното производство, но тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за пръв път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, какъвто е настоящият случай, редът за съдебен контрол е изчерпан, поради което частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС. Останалите доводи които се поддържат в частната жалба се отнасят до действията на първоинстанционния съд при събиране на доказателства и нямат връзка с настоящото производство за обжалване на наложена от съда глоба. Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС