Решение № 140 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г.

Решение № 140 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Д. В. Б., чрез пълномощника му адвокат П. В., против решение № 103 от 28.04.2010 г., постановено по гр. д. № 75 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отхвърлен предявения от Д. В. Б. против [община] установителен иск за собственост на описания недвижим имот. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск. Претендира се възстановяване на направените разноски. Ответникът по жалбата [община] не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 163 от 14.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК. Атакуваното решение е постановено по иск, основан на твърденията, че ищецът притежава правото на собственост по наследство от Ж. И., поч. 1960 г., на бивша нива, включена в строителните граници на [населено място], а ответната община е оспорила иска с твърдения, че не е осъществена реституционна процедура за имота по ЗСПЗЗ или по ЗВСНОИ, имота е отнет с прилагане плана на [населено място] и мероприятието, за което бил предназначен е изпълнено, както и че липсва идентичност на имота по нотариалния акт и процесния имот. Във въззивната жалба ищецът е обосновал тезата си, че имотът не е отчуждаван от наследодателя му по реда на ЗСПЗЗ и собствеността е запазена и понастоящем. Въз основа на експертното заключение въззивният съд е приел, че бившия земеделски имот е заснет по кадастралния план под № и е включен в регулация с плана на града от 1951 г., като е отреден за комплексно жилищно строителство. След като към момента на включване на имота в урбанизираната територия на [населено място], той е представлявал земеделска земя, то възстановяването на собствеността следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, тъй като с включването на земеделските имоти в ТКЗС собствениците им губят собствеността си върху тях в реални граници и възстановяването на собствеността не става автоматично, а с решение на общинската служба по земеделие, което има конститутивно действие. Отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя, притежавана преди образуването на ТКЗС или ДЗС, поради което собствеността се възстановява само при условията на ЗСПЗЗ, а в настоящия случай липсват доказателства да е проведена административната процедура, а съответно ищецът не е доказал правото си на собственост. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г., ВКС, ОСГК при преценка действието на решенията на общинските поземлени комисии /сега ОСЗ/ е дадено тълкуване в кои случаи законодателят е обусловил собствеността върху земеделски земи от факта на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, като сред тях са и земите на ТКЗС и Д., включени в строителните граници на населените места, с изключение на законно застроените - чл. 10, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ. В противоречие с посоченото тълкуване въззивният съд е приел, че е следвало собствеността да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ без да изложи съображения дали процесния имот към 1951 г. е бил включен в ТКЗС или ДЗС, т. е. е загубил реалните си граници. По основателността на касационната жалба: Ищецът е твърдял, че наследодателят му е притежавал земеделска земя - бивша нива, включена в строителните граници, който имот не е отчуждаван /последното твърдение е наведено във въззивната жалба, но следва да се приеме като отстраняване нередовност на исковата молба, доколкото в същата липсват твърдения на ищеца на какво основание претендира собствеността към настоящия момент/. Ответникът е навел възражение, че липсва проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ, че имота е отнет за прилагане на плана на града и липсва реституция по реда на ЗВСВНОИ. Установено по делото от експертното заключение е, че процесният имот пл. № е нанесен в кадастралния план и е записан в разписния лист като собственост на наследодателя на ищеца Ж. Д. В. и е включен в регулационния план от 1951 г., по който е отреден за комплексно жилищно строителство. По плана от 1971 г. имотът попада в три квартала - кв. - отреден за училище, св. 73 - отреден за обществена градина и кв. - за К. и улица, а по сега действащия план от 1996 г. - в кв. - отреден за К., друга част - за улица, в кв. - отреден за обществено обслужване и в УПИ - отреден за търговски услуги. Към настоящия момент са изпълнени част от мероприятията, като останалите мероприятия не са изпълнени и е налице свободна площ от кв. м, от която може да се образува самостоятелно УПИ, застроена с гаражи, без отстъпено право на строеж и строителни книжа. За имота през 1954 г. е съставен акт за държавна собственост, в който е отразено, че нива от кв. м., бивша собственост на Ж. Д. В. е одържавена съгласно градоустройствения план, като през 2008 г. е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС. Посочените твърдения и доказателства не са достатъчни за разрешаване на правния спор, а съответно основателно е твърдението, че в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Липсват твърдения на страните и съответно данни по делото дали към 1951 г. е било образувано ТКЗС и дали към този момент наследодателят на ищеца е бил член-кооператор. Тези факти са от значение за преценка дали имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, приложим само ако включването в урбанизирана територия е станало след кооперирането /ако е преди това, собствеността е запазена в реални граници/. Липсват твърдения на страните и данни по делото и кога имотът е завзет с оглед предвидените по плана мероприятия, което обстоятелство е от значение за преценка извършено ли е отчуждаване по реда на З.. При включването в урбанизираната територия имотът е отреден за мероприятие по улично-регулационния план и съобразно действалата към 1951 г. редакция на чл. 39, ал. 1 З. от ДВ бр. 227 от 1949 г. имотът се е считал отчужден по силата на самата регулация. При този режим е съставен и акта за държавна собственост от 1954 г. С изменението на З. от 6.VII.1956 г. обаче е предвидено, че имотите, предвидени за мероприятия на улично-регулационния план се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика, като това се отнася и по отношение на уличните регулации, извършени преди 6.VII.1956 г., освен ако до тази дата имотът е бил зает по съответния законен ред или пък дължимото за него обезщетение е изцяло или частично изплатено. В нарушение задължението си по чл. 145, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд не е поставил на страните въпроси за изясняване на относимите по делото факти. Въззивният съд, пред когото е направено изрично позоваване на нормата на чл. 39, ал. 1 З. в редакцията след 6.07.1956 г., не е констатирал и отстранил допуснатото процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено по релевантните за спора факти, относими при преценка кой е приложимия закон, а именно подлежи ли имота на реституция по ЗСПЗЗ или ЗВСНОИ по З. ..., респективно по чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ. Изложеното налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, след изпълнение задължението по чл. 145, ал. 1 ГПК за изясняване твърденията на страните относно релевантните факти, включването им в доклада по чл. 146 ГПК и произнасяне по евентуалните доказателствени искания. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение