Решение № 7539 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 625/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Т. М. Б. (с [ЕГН] и с адрес в [населено място], на [улица]) и Р. М. Б. (с [ЕГН] и с адрес в София, на [адрес]) против решение № 8433 от 05.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1419 по описа за 2025 г. на Административен съд – Хасково. Релевират оплакване за неговата неправилност, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявените от тях против Община Хасково искови претенции за имуществена обезвреда бъдат изцяло уважени. Претендират разноски за настоящото производство. Представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Община Хасково със седалище в гр. Хасково, на пл. „Общински“ № 1, оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационните жалбоподатели адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима за разглеждане по същество, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени предявените от Т. М. Б. и Р. М. Б. против Община Хасково искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от по 1400.00 лв. за всеки от тях, претърпени в периода от 01.12.2024 г. до 30.06.2025 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на Община Хасково, произтичащо от неизпълнение на задълженията, свързани с прилагането на Подробен устройствен план – План за улична регулация (ПУП – ПУР) на жилищен район „Куба“ в гр. Хасково, одобрен с Решение № 241 от 22.07.2016 г. на Общински съвет – Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответника направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. Административен съд – Хасково е приел, че е сезиран от Т. и Р. Б. с искова молба, вх. № 9611/14.07.2025 г. (л. 2-9 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея, вх. № 10894 от 12.09.2025 г. (л. 71-73, пак там) за осъждането на Община Хасково да заплати на всеки от тях обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1400.00 лв., търпени в периода 01.12.2024 г. – 30.06.2025 г., в резултат на дългогодишно незаконосъобразно бездействие на Община Хасково, свързано с неприлагане на уличната регулация и осигуряване на достъп до собствения им Поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], находящ се в [заличен текст] в гр. Хасково, чрез изграждане на улица или чрез предоставяне на друга възможност за преминаване, въпреки одобрен ПУП – ПУР, влязъл в сила на 16.09.2016 г., които вреди се изразяват в лишаването на съсобствениците от правото им да ползват процесния ПИ и са под формата на пропусната полза от неполучаване на наемна цена от по 400.00 лв. месечно по сключен между тях и „М-МАР-2011“ ЕООД с ЕИК 201806270 на 01.12.2024 г. предварителен договор за наем на ПИ с [идентификатор], ведно със законната лихва върху претендираната от всеки ищец сума на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е установил, от фактическа страна, въз основа на Заповед № 293/04.03.2021 г. на кмета на Община Хасково (л. 10-11, пак там), Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], [заличен текст] (л. 14-15, пак там), Нотариален акт за [заличен текст] (л. 16-17, пак там) и Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим [имот номер], [заличен текст], че двамата ищци са собственици на по ½ ид.ч. от ПИ с [идентификатор]. По отношение на жилищния район, в който се намира имотът на ищците, има одобрен ПУП – ПУР с Решение № 241/22.07.2016 г. на Общински съвет – Хасково – л. 56, пак там. Във връзка с искания на ищците за осигуряване на достъп до собствения им ПИ, е водена кореспонденция с Община Хасково – писма от 05.08.2022 г., 15.04.2022 г. и 14.11.2024 г. (л. 18-20 от първоинстанционното дело). Поземлен имот с [идентификатор] е предмет на Предварителен договор за наем от 01.12.2024 г. (л. 22-24, пак там), сключен от ищците, като Наемодатели, от една страна, и „М-МАР-2011“ ЕООД с ЕИК 201806270, като Наемател, от друга. По силата на този договор недвижимият имот е отдаден под наем с месечна наемна цена от 400.00 лв., която наемна цена ще се заплаща от Наемателя, считано от подписването на окончателен договор за наем между страните. Съгласно чл. 12 от договора, страните се задължават да сключат окончателен договор за наем в срок до 1 (един) месец, считано от момента, в който до имота „има осигурен достъп, прок, достатъчен, за да може да се стига до имота с лек или товарен автомобил, като достъпът трябва да е в съответствие със законовите изисквания“. Със Заповед № РД-56 от 23.01.2025 г. на кмета на Община Хасково (л. 51, пак там) се отчуждава от процесния имот и от съседен имот-частна собственост с [идентификатор] площ за прилагане на предвидената улична регулация. С решение № 7150 от 27.08.2025 г., постановено по адм. д. № 1130 по описа за 2025 г. на Административен съд – Хасково, по жалба на Д. К. А. и К. Д. А., като собственици на имот с [идентификатор], Заповед № РД-56 от 23.01.2025 г. на кмета на Община Хасково е изменена в частта й относно определената на А. сума на паричното обезщетение за извършеното отчуждаване на имота им. Съгласно извършено Геодезическо заснемане от март 2025 г. (л. 98-99, пак там) по северната имотна граница на ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] е налице ограда от бетонови колове и телена мрежа, която ограничава достъпа по улица с о.т. № 33-34-35-36 до ПИ, собственост на ищците. При така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на предявените искове за имуществена обезвреда. Счел е, че ищците не са се справили с доказателствената тежест да установят всички предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община Хасково за вреди. Приел е, че доколкото в предварителния договор за наем има клауза ползването на ПИ на ищците да започне след сключване на окончателния договор за наем, който не е сключен към датата на предявяване на исковете, не е налице пряка и непосредствена връзка между предварителния договор за наем и твърдяното бездействие. Подчертал е, че вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена, което не се установява по казуса, тъй като няма сключен договор за наем и няма поето по него от Наемателя задължение да плаща наемна цена. Мотивирал се е, че обстоятелството, че в исковия период е издадена Заповед № РД-56 от 23.01.2025 г. на кмета на Община Хасково за отчуждаване на площ от съсобствения на ищците имот, както и на площ от съседен имот, за прилагане на предвидената улична регулация и изграждане на улица, чрез която да се осигури достъп до ПИ с [идентификатор], изключва незаконосъобразно бездействие на Община Хасково, произтичащо от неизпълнение на задълженията, свързани с прилагането на ПУП – ПУР, одобрен с Решение № 241/22.07.2016 г. на Общински съвет – Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016 г. Извел е извод, че, с оглед твърденията в исковата молба, липсват основания да се приеме, че се претендират вреди от неоснователни бездействия. Обосновал се е, че се твърдят правни действия, а не фактически бездействия по смисъла на чл. 256 АПК. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. За да се произнесе по касационната жалба и наведените с нея оплаквания, Върховният административен съд взе предвид следното: Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по предявен от Т. М. Б. и Р. М. Б. иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ срещу Община Хасково за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, които след уточнение от страна на ищцовата страна, се определят на пропуснати ползи като вид В уточнителната молба за отстраняване на нередовности в исковата молба от 12.09.2025г. ищците са посочили, че претендират обезщетение за претърпени пропуснати ползи, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на общината, произтичащо от неизпълнение на задълженията, свързани с прилагането на подробен устройствен палн - план за улична регулация, одобрен с Решение № 241 от 22.07.2016г. на Общински съвет - Хасково и влязъл в сила на 16.09.2016г. Периодът на увреждането е от 01.12.2024г. до 30.06.2025г., като цената на иска е 1400 лв. за всеки един от двамата ищци, ведно със законната лихва върху претендираната сума. В уточнителната молба към исковата молба ищците заявяват, че общината не е изпълнила необходимите действия, свързани с прилагането на посочения ПУП-ПУР, без да се уточнява кои точно действия не са извършени. Твърди се, че в резултат от това процесният имот е без достъп до път,, поради което собствениците не могат да упражняват в пълна степен правото си на собственост. Доколкото достъпът до път е предвиден в ПУП-ПУР за общината съществува задължениие да построи/изгради съответните пътища, улици и пътни връзки. В исковата молба изрично е посочено, че бездействието на общината и прекомерно дългото забавяне на процедурата по прилагане на уличната регулация уврежда ищците, тъй като същите не могат да стигнат безпрепятствено до имота си и да упражняват в пълен обем правото си на собственост, не могат да го използват по какъвто и да е начин, не могат да полагат грижа за него, тъй като не могат да внесат техника и инвентар, нужни за поддържането му в приличен вид и не могат да извършат строително-инвестиционна дейност. Вредите под формата на пропуснати ползи, претендирани за обезщетяване, се обосновават единствено с невъзможността да се сключи окончателен договор за отдаване под наем на имота и да се получават гражданските полодове от същия, предвид неприключилата процедура по изграждане на предвидената улица, като се сочи, че за имота е сключен предварителен договор за наем. Не се посочват други основания на пропуснати ползи, не се претендират за обезщетяване реални загуби и не се претендират неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естествено настъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. По делото не се спори, че ищците, като собственици на процесния имот, придобит по силата на дарение и делба, доказателствата за които се представят и не се оспорват, са сключили предварителен договор за наем от 01.12.2024г., по силата на който имотътт ще бъде отдаден под наем с месечна наемна цена от 400,00 лева при сключване на окончателен договор. Съгласно чл.12 от Договора окончателен договор ще бъде сключен в срок до 1 месец, считано от момента, в който до имота „има осигурен достъп, достатъчен, за да може да се стига до имота с лек или товарен автомобил, като достъпът трябва да е в съответствие със законовите изисквания“. Няма данни по делото, че окончателният договор между ищците и наемателя по предварителни я договор е сключен. Копие на договора, надлежно заверено, се представя по делото и е прието като доказателство. Като наемател по него фигурира дружество "М-МАР-2011" ЕООД, [населено място], а в титулната му част е отразено, че същото се представлява от управителя Х. М. В.. Не се представя информация за актуалното състояние на дружеството, както и за представителното му по закон. Договорът носи подпис в графа "Наемател", без да е посочено името или наименоваинето му, не е положен печат на дружеството. Договорът не е бил оспорен от насрещната страна. Не се спори, че за имота е одобрен ПУП - ПУР с Решение №241/22.07.2016г. По въпроса дали регулацията е приложена, съдът от първата инстнация не е изложил мотиви, изводът за това не е направен в оспореното съдебно решение. Основният мотив за отхвърляне на иска се свързва с извод за недоказаност на твърдените в исковата молба вреди и липса на пряка причинно-следствено връзка между увреждането и вредите. Изложени са съображения и по въпроса за липсата на незаконосъборазно бездействие от страна на органите на общината. По основния въпрос обаче, свързан с твърдение за неприложена улична регулация, върху който се основава твърдението за понесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, съдът изобщо не е развил съображения и не е посочил в мотивната част на решението си дали намира този факт за установен. Следва да се посочи, че твърдението за неприложена улична регулация по Решение №241/22.07.2016г. е отрицателен факт, което означава, че по делото на установяване и доказване подлежи положителният факт на прилагане на регулацията съобразно законовите изисквания на §22 ПЗР ЗУТ. Едва след формиране на правен извод по този релевантен за спора въпрос, следва да се извърши обсъждане на въпросите, свързани с наличието или липсата на бездействие с незаконосъобразен характер от страна на общината, наличието или липсата вреди от твърдения вид, пряка причинно-следствена връзка между увреждането и вредите. Фактът на прилагане на регулацията, според изискванията на §22 ПЗР ЗУТ, следва да се докаже с всички доказателствени средства, допустими в исковото производство - писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза или изрично признание на факта от ответната страна. Пропускът да се обсъди в решението правопораждащия правото на обезщетение факт - неприлагане на уличната регулация за собствения на ищците имот поставя извън правната логика обсъждането на въпроса дали за ищците са настъпили вреди от имуществен характер под формата на пропуснати ползи, респ. безпредметно е да се осъжда въпроса има или не сключен окончателен договор и поети ли са с него задължения от страна на наемодателите спрямо трети лица договорни задължения. Това е така, защото въз основа този факт може да се пристъпи към обсъждане на въпроса има или не бездействие от страна на общината, в какво се изразява то, какъв характер има процедурата по прилагане регулацията, респ. ако такова е налице, същото има или не незаконосъобразен характер. При обсъждане на въпроса за това дали има приложена улична регулация по решението от 22.07.2016г., съдът следва да вземе предвид нормата на чл. §22 ПЗР ЗУТ, съгласно която подробният устройствен план се счита за приложен: 1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) по отношение на регулацията:а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат;в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства; 2. по отношение на застрояването - с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа. Доколкото нормата на §22 ПЗР ЗУТ урежда различни хипотези, съдът е длъжен в мотивите си, въз основа на събраните доказателства, да даде отговор на въпроса приложима ли е разпоредбата на §22, ал.1 т.1 б."а", по настоящия правен спор, налице ли е първа регулация на територията по см. на чл.16 ЗУТ или същата вече е била регулирана и от кой момент би следвало уличната регулацията да се счита за приложена. В случай, че страните не сочат доказателства по тези релевантни за спора въпроси, съдът може да укаже, съобразно разпределената доказателствена тежест, за кои факти и обстстоятелства те не сочат доказателства. Поради съществуващата забрана за фактически установявания в чл. 220 АПК, касационната инстанция не може да събира и обсъжда доказателства за установяване на факти, свързани със спора, поради което не може да приеме в мотивите на решението си дали този факт се е осъществил в обективната реалност, а следва да извърши преценка за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въпреки наличието на косвени доказателства, свързани с посочения по-горе факт, обстоятелството, че административният съд в решението си не е установил наличието или липсата на същия, сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото според чл. 235, ал.2 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че решението като неправилно поради наличие на касационно основание за отмяна по чл. 209 т.3 АПК, следва да се отмени и на осн. чл. 222, ал.2 т.2 АПК, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва, освен даване отговор на въпроса, свързан с прилагане на уличната регулация като краен резултат, да обсъди характера на цялата процедура по прилагане на регулацията като многофазово производство, състоящо се от няколко самостоятелни, но и обусловени едно от друго производства, провеждани за постигането на една крайна цел, провеждани от един и същ орган, но приключващи с различни по вид и правни последици актове / обжалваеми или необжалваеми/. Следва се обсъди и въпросът кои части и в какви срокове от него са изпълнени, постигната ли е крайната цел или не, настъпили ли са последиците на чл. 208 ЗУТ за ищците. По делото не са събрани доказателства - писмени или заключение на вещо лице какво е основното предназначение на имота съобразно действащия план, съгл. чл. 7 ЗУТ, какво е конкретното предназначение по чл. 8 и какъв е фактическият начин на ползването му. Тези обстоятелства са необходими за установяване на пределите на възможности на ползването на процесния имот, които се съобразяват с предназначението му. От посочените обстоятелства следва да се направи извод за това ограниче ли са от твърдяната неприложеност на уличната регулация възможностите за ползване на имота според неговите характеристики. По делото не установено от фактическа страна съществува ли изобщо някакъв пътен достъп до имота, в случай че такъв има - как се осъществява той. В тази връзка съдът следва да обсъди започналите по искане на ищците административните производства ч по чл. 190 ЗУТ за прокарване на временни пътища, даващи достъп до процесния имот, как са приключили за ищците същите, обжалвани ли са актовете по тях. Посоченото е необходимо за преценка имотът ползва ли се съобразно неговото законово предназначение, във връзка с твърденията за понесени вреди от невъзможност да се упражнява правото на собственост в пълен обем. С оглед на изложеното, Върховният административен съд