Определение № 3202 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 867/2023 г.

Производството е по молба за връщане на внесено обезпечение по чл.282 ГПК. Молителят А. А. А., чрез пълномощник адв.П. Г. от АК-Стара Загора, е поискал внесената сума от 30 000 лв. като обезпечение за спиране на основание чл.282 ГПК, изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 322 от 11.11.2022 г. по гр.д.№ 545/2022 г. на ОС-Стара Загора, до приключване на касационното производство по подадената от него касационна жалба с вх.№ 179/06.01.2023 г., да бъде освободена от ВКС и върната по сметката на вносителя й А. А. Б., от която сметка сумата е била преведена на ВКС за задължението на А. А. А., посочена сметката в операционната бележка на Банка ДСК. Твърди, че решението на въззивния съд е влязло в законна сила, след като с постановеното определение по реда на чл. 288 от ГПК по настоящето дело с № 984/06.03.2024 г., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касаицонната му жалба, както и че е изплатил изцяло дължимите по съдебното решение суми на ищцата по делото А. Ф. Г. по изп.д.№ 20238720400128 на ЧСИ Д. Ц. с район на действие РС-Стара Загора. Представя с молбата и доказателства от посоченото изп.дело за изпълнение на задължението си по осъдителното съдебно решение и за внесената сума по обезпечението на ВКС. Насрещната страна по молбата - А. Ф. Г., чрез пълномощник адв.К. А. от АК-Стара Загора, с писмена молба вх.№ 9932/07.06.2024 г., не възразява срещу искането да се освободи внесената гаранция от 30 000 лв., тъй като дължимата сума по изпълнителното дело била изцяло платена. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.81 ГПК. С определение № 633 от 05.04.2023 г. по настоящето гр.д.№ 867/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., е спряно на основание чл.282 ГПК, до приключване на касационното производство по подадената от А. А. А. касационна жалба с вх.№ 179/06.01.2023 г., изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 322 от 11.11.2022 г. по гр.д.№ 545/2022 г. на ОС-Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 37/27.05.2022 г. по гр.д.№ 248/2021 г. на РС-Гълъбово- с последното осъден А. А. А. да заплати на А. Ф. Г. сума 5000 евро с левова равностойност по официален курс на БНБ 9779,15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, сумата 20000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1324 лв. разноски, за които суми е издаден и изпълнителен лист на 30.11.2022 г. от РС-Гълъбово. Спирането на изпълнението е било обусловено от внесена като обезпечение на 03.04.2023 г. сума в размер от 30 000 лв. по сметка на ВКС, с наредител на сумата А. А. Б. за сметка на А. А. А. като задължено лице. Внесената сума 30 000 лв. надвишава с 220,85 лв. определената от съда сума 29 779,15 лв. като дължима по искането за спиране (съгласно определение № 346/06.03.2023 г. по делото). С определение № 984/06.03.2024 г. по настоящето гр.д.№ 867/2023 г. на на ВКС, II г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното въззивно решение № 322 от 11.11.2022 г. по гр.д.№ 545/2022 г. на ОС-Стара Загора. На основание чл.296, т. 3 от ГПК последното е влязло в законна сила. След като са налице данни, че осъдителното решение е влязло в законна сила, преценка подлежи ли на връщане внесената сума като гаранция, на основание чл.282, ал.5 от ГПК, не може да се извършва с оглед предпоставките за отхвърляне на иска или прекратяване на производството поради недопустимост. Преценката може да се извърши само поради погасяване на задълженията на осъдения длъжник към кредитора, в случая А. Ф. Г.. Данните по делото сочат, че в полза на А. Ф. Г. за сумите, за които исковете й са били уважени, е бил издаден от РС-Стара Загора, изпълнителен лист още на 30.11.2022 г. по невлязлото към тази дата въззивно решение, изпълнителният лист е получен от адв.К.А.- пълномощник на А. Г.. Представените със сега разглежданата молба документи установяват, че по изпълнителният лист е образувано изп.д.№ 20238720400128 на ЧСИ Д. Ц. с район на действие РС-Стара Загора, с взискател А. Ф. Г. и длъжник А. А. А., като дължимите суми по съдебното решение за главници - общо 29 779,15 лв. и разноски 1324 лв, също и лихва за забава върху главниците и разноските по изпълнението, са били заплатени в изпълнението, за което ЧСИ Д. Ц. е издала разпореждане за приключване на 18.03.2024 г., като никой от страните не твърди това разпореждане да е обжалвано. Същевременно и взискателя в изпълнението А. Г., чрез пълномощник адв.К. А., не възразява срещу искането за освобождаване на паричната гаранция със изявление, че дължимата сума в изпълнението е платена изцяло. Предназначението на внесената гаранция, която съгласно удостоверяването от счетоводството на ВКС, се намира по сметка на ВКС, е да се удовлетвори вземането, предмет на осъдителното въззивно съдебно решение. В случая вземането на кредитора А. Г. е удовлетворено с плащането на дължимите суми в принудителното изпълнение. Поради погасяване на задължението на молителя, внесената парична гаранция от 30 000 лв. следва да бъде освободена изцяло, вкл. и в частта от 220,85 лв., доколкото последната сума се явява недължимо платена, и искането за връщането й е направено в срока по чл.81 ГПК. Сумата 30 000 лв. следва да се преведе по банковата сметка на нейния наредител (трето лице) А. А. Б., посочена във вносния документ от 03.04.2023 г. /на л.32 от касационното дело/, което именно трето лице е превело сумата на ВКС в изпълнение задължението на А. А. А., като отношенията между тях по повод това плащане е без значение за настоящето произнасяне. По изложените съображения Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение