Определение № 12991 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника му юрк. Бояджиева, против Определение № 37606 от 13.11.2025г., постановено по адм.д.№ 11375/2025 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е спряно предварителното изпълнение на Решение № РТД-3000-1307/32-293446 от 29.09.2025 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006“ ЕООД, ЕИК 201807689 не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 вр. ал.4 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното: В производство по реда на чл. 166 АПК административният съд е разгледал искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № РТД-3000-1307/32-293446 от 29.09.2025 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. С оспореното определение съдът е спрял предварителното изпълнение, като е мотивирал изключително подробно заключението си, че то би могло да причини на оспорващия значителни вреди според изискването на чл. 166, ал. 2 АПК, изразяващи се във в невъзможност да осъществява дейността си. Така постановеното определение е правилно. Неоснователно се твърди в жалбата, че вредите не са конкретизирани и не са трудно поправими или значителни в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Правилно е приел съдът, че имуществените вреди са труднопоправими, а обсъдени съвкупно, те са значителни и много вероятни, в пряка причинна връзка с предварителното изпълнение на акта. Спирането на допуснатото със закона предварително изпълнение на административния акт в административния процес от съда по реда на чл.166 АПК цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни и трудно поправими вреди. В случая жалбоподателят е доказал, евентуалното настъпване на конкретни значителни вреди и правилно съдът е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Крайното заключение на първоинстанционния съд е изградено в съответствие с данните и представените доказателства за задълженията на стопанския субект към финансови институции, вписаните обезпечения и предстоящите разходи за заплати и осигуровки на служителите, които несъмнено представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. Без да се засягат наведените оплаквания по съществото на спора, спирането на стопанската дейност и неплатежоспособността на жалбоподателя със сигурност представляват значителна и трудно поправима вреда. По така изложените съображения определението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение