Определение № 1396 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3407/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 20.02.2013 г. по гр.д. № 11335/2012, с което е потвърдено решение № І-47-54/01.05.2012 на Софийския районен съд по гр.д. № 46724/2011 в частта, в която е уважен до размера на 11.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Недоволна от решението в частта, в която е отхвърлен иска до размера на 20.000 лева е касаторката-ищца К. Л. Ш., представлявана от адв. И. В. САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди значението на всички негативни изживявания на пострадалия, за да определи вида и тежестта на причината вреда и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Недоволна от решението в частта, в която е уважен иска до размера на 11.000 лева е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Я. К., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 14.02.2002 до 12.06.2010 г. срещу ищцата е повдигнато и поддържано обвинение в набедяване – престъпление по чл. 286 НК, като по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка”. В резултат на това в продължение на повече от 8 години (значително над разумния срок) ищцата е била принудена за пътува многократно, за да дава обяснения, присъства на заседание и организира защитата си, изпитвала е стрес и притеснение от упражнената наказателна репресия, чувствала се е зле от това, че е обвинена в тежко умишлено престъпление срещу правосъдието и е изпитвала притеснения за бъдещето й професионално развитие, нарушено е било общуването й с хората. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че е длъжен да обсъди значението на всички негативни изживявания на пострадалия, за да определи вида и тежестта на причината вреда, а размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение