Определение № 3 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 579/2008 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Л. Л. Ихтиманлийска от гр. П. е подала касационна жалба против решение № 450/07.03.2008 год. постановено по т. дело № 251/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта с която се оставя в сила решение № 323/24.01.2006 год. по т. д. № 775/04 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се отхвърлят предявените от нея в обективно съединение искове за заплащане на суми по предоставени от нея лекарства по безплатни рецепти съгласно Наредба № 12/97 на МЗ. В жалбата се прави оплакване за нарушение на материалния закон, и искане за отменяване на въззивното решение, като вместо него да се постанови друго с което исковете се уважат в пълния им предявен размер. Към жалбата не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І от ГПК, съгласно изискването на чл. 284 ал. ІІІ т. 1 от ГПК В срока за отговор, на основание чл. 287 ал. ІІ ГПК, третото лице помагач С. С. П., Е. с фирма ”С” от гр. К., е подало насрещна касационна жалба против въззивното решение, в частта с която се оставя в сила първоинстанционното решение в уважената му част. Поддържат се оплаквания за неправилност и се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В молба вх. № 3437/12.08.2008 год. са посочени решения по гр. д. № 8461/59 год. на ВС, ІІІ гр. о., по гр. д. № 29/96 год. на ВС, V гр. о., по гр. №. год. на ВКС-ТК, и по ВАД № 5/2001 год., като според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с тези решения. Ответникът по касация – О. гр. К., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени от надлежни страни в сроковете по чл. 283 от ГПК и чл. 287 ал. ІІ ГПК, но счита, че настоящото производство следва да се прекрати и делото се върне на въззивния съд, поради следните съображения: Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В процесния случай касаторът Л. Л. Ихтиманлийска от Пловдив не посочва кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, не сочи и основание за приложно поле на чл. 280, ал. І от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а всички оплаквания и доводи изложени в касационната жалба са за наличие на пороци водещи до неправилност на съдебния акт. Предвид гореизложеното касационната жалба на ищцата е нередовна, и с оглед разпоредбата на чл. 287, ал. ІV ГПК, ВКС не може да разгледа насрещната касационна жалба, макар и същата да отговаря на изисквания за редовност по чл. 284 ГПК. Ето защо настоящото производство следва да се прекрати и делото се върне на ПАС за указване на касатора Л. Л. Ихтиманлийска да отстрани нередовностите по подадената от нея касационна жалба, като посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, да посочи и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. І от ГПК, съответно да представи и решения, ако счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. І, т. 1 или т. 2 от ГПК. След даване на указания на касатора в горния смисъл, и след определяне на срок за изпълнение, ПАС следва да процедира съгласно чл. 285, ал. ІІ ГПК, респ. чл. 286, ал. І, т. 2 от ГПК. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,